Ден първи – пътуване до Болоня
Евтиното си има своите недостатъци. Самолетите пристигат късно вечерта и това означава допълнителна нощувка на вражеска територия. Пътуването от 1 час и 40 минути по разписание, включва и 20 минути настаняване в самолета. Големите компании винаги си дават този аванс. Столичани са с предимство, като се замислите хващат метрото, самолет и след няколко часа са в Болоня. Два часа преди полет е цената, която плащаме за да използваме удобството на бързия превоз. Дори да не знаеш адреса на хотела си, винаги може да намериш помощници. Полицията и хората в туристическите градове разбират колко важни сме за тях. Затова и в реакциите им блика добронамереност. Бързо настаняване и борба с хотелските легла.
Ден втори- разходка в Болоня
Закуска и сме готови за голямото препускане. Ветерани сме и имаме опит. Болоня изглежда симпатичен град. Първата набелязана точка е Парк. По-малък е от създадените образи в главите ни. Начален сблъсък с действителността в Италия. Парковете и гарите са сборни пунктове за емигранти. Там прекарват времето си в бездействие и хвърляне на погледи към туристи и местно население. Може и да не го съзнават, но предизвикват чувства на страх и негативни емоции. Улица Независимост с магазините си е непреодолим магнит за женската част. Добър вариант се указва да събереш на едно място по-известните марки производители. Попадаме на сезона за намаления, макар че намалено за нас и за местен е доста различно понятие.
Краят на тази улица е централният площад. Кметство, библиотека, катедрала. Превърнали са го в сезонно лятно кино на открито. Въпреки, че имаме начертана карта веднага загубихме посоката и на дневен ред излезе импровизацията. Накрая разбрахме, че сме се въртели в кръг и най-важните обекти са били на 50 метра от площада. Както и да е, така е по-интересно. Катедралата Сан Доменик е една от най-красивите. Направена е в отделни секции и всяко корабче в нея има уникален дизайн. Площадите носят имената на катедралите. Случайно попаднахме и пред българското консулство. Двете кули са наклонените емблеми на Болоня. Преборихме се с в по-голямата – Асинели. Това си е достижение като се погледнат тези стръмни 495 стъпала, на тесните стълби, нямащи край. Хотелът беше в централната зона и затова се възползвахме от услугите му за кратка следобедна почивка. Вечерта не догледахме киното, което започва в 10 часа, защото сме зле с италианският. Светлините по обектите показват, че Италия е в криза в момента.
Ден трети- от Болоня до Флоренция.
Предната вечер проверихме разписанието на трен Италия. Избрахме бавният вариант и след това съжалихме за това. Цената на експреса е 25 евро за втора класа, но пък времето е 35 минути. Дълго търсихме влака и коловоза, защото си мислехме, че е директен. Наложи ни се да се прехвърляме в град Прато. Жегата във вагоните беше непоносима. След това допуснахме втора грешка и решихме с куфарите да се доверим на пешеходния маршрут на google. Не устояхме на изкушението да пробваме месния сладолед. Правихме го доста пъти в следващите дни. От рецепцията разбрахме, че има автобус, който за 1,2 евро и 10 минути щеше да ни достави пред вратите на хотела. Купихме си билети за 4 пътувания и спестихме по 10 цента. Можете да закупите и повече пътувания. Качеството на хотела не можеше да се сравнява с този в Болоня. Имаше стара и изпочупена мебел, но за тази цена си е приемлив избор.
Разтоварихме се и тръгнахме на разузнаване. Късното ни пристигане доведе до затворено състояние на повечето забележителности. Направихме си пешеходна обиколка и преминахме през площада на републиката и ДУомото. Невероятно творение на средновековните флорентински гении. Колко пари са се хвърлили там, не искам и да си представям, но резултатът е удивителен. Решихме, че ще си направим разходка покрай река Арно и ни трябваше доста време докато достигнем парковата зона. Не се престрашихме да влезем в нея, защото почти беше тъмно.
Ден четвърти- обиколка във Флоренция
Започнахме обиколката в обратна посока и минахме през парка. Там се изморихме доста, докато стигнем началото му. Точката, в която се отказахме предната вечер. Насочихме се към катедралата Санта Новела. Тя се намира от другата страна на реката. Открихме хранителен магазин, а те са сравнително редки в историческата част на града. Пътят в този ден минаваше предимно покрай реката. След катедралата започнахме да търсим дворецът Пити. Намира се на улицата, която започва от понте Векио. Тук е най-гъсто населената с туристи част на Флоренция. Добра идея е да се вмъкнете в тесните странични улички и да усетите атмосферата на старинният град. В началото на уличката за Пити открихме стара жена, която правеше дъмпинг в търговията със сувенири и се снабдихме с 6 магнита за 10 евро. Тежко въоръжените войници вече са нормална гледка пред всеки обект. Военен джип и хора с автомати всяваха респект и спокойствие пред двореца.
Цената на билета за вход беше 23 евро. И както навсякъде е разделена на части – градини, дворец, галерии. Влизаш, слагат ти отметка, че си го направил. Грешката ни беше, че решихме да обходим градината Бубони в тази лятна жега. Не е нищо особено по това време, като изключим гледката от най-стръмната и част. Да отбележим, че крепостта и посещението на хълма са извън комплекса Пити и са безплатни. Икономиката на Флоренция получава сериозни възможности за създаване на работни места от туризма. Всяка стая с картини в двореца има пазач, входовете също. На крепостната стена работят поне 20-30 души персонал. След Пити минахме по моста понте Векио и като крайна точка достигнахме площад Сеньория със статуите на известни скулптури, фонтана на Нептун, палацо Векио. Умората след 10-15 километра ходене е забележителна.
Пети ден- Посещение в Пиза и Лука.
Продължихме използването на влаковите композиции. Така нараснаха и срещите ни с емигрантите в Италия. Интересно е да разучаваш стратегията им. Явно някои от тях са избрали по-малките градчета и всяка сутрин пътуват до по-известните места за да печелят пари покрай туристическите атракции. Винаги съм се питал как успяват да го правят с продажбите на чадъри, стойки за смартфони, часовници и др. подобни. Досега през пътешествията ни в Европа не съм успял да видя реализирана продажба на практика. Още по интересна е играта им на криеница с кондукторите във влаковете. След 1 час вече бяхме в Пиза и след още 20 минути по централната улица се озовахме в близка позиция до наклонената кули и дворците в съседство. Направихме си снимките и отказахме да се качим на 65м кула. Обиколихме магазините на връщане. Пиза е по-малък и като изключим лудницата край кулата и по-спокоен град.
Влакът за Лука е през 20 минути и за 30 минути вече бяхме в това симпатично градче. Запазената стена е почти до гарата. Веднага след нея започват катедралите и другите забележителности. Добър вариант е да си вземете карта с номерирани обекти и маркирани маршрути. Това е най-добрия вариант за всеки град. Разхождайки се по старинните улички се наслаждавахме на атмосферата. Това, което не можеш да направиш във Флоренция заради тълпите от туристи. Качихме се на кулата със 7 дъба на върхът и. Тясно е, но гледките са страхотни. Ядохме сладолед, препоръчан в един пътепис. Продължихме разходката до амфитеатралния, затворен от сгради площад. Накрая на бърз ход минахме по крепостната стена. Жалко, че трябваше да гоним връзките за Флоренция, защото гледките към Лука и околността даваха знаци за красиви залези. Лука е едно от добрите ни попадения, които включихме допълнително в програмата и не сгрешихме с това.
Ден шести – Сиена
Сиена- може би най-запазеният средновековен град в Италия. Флоренция е спечелила битката с регионалния си противник. Парите свършили и красотата на Сиена се запазила в замръзнало състояние от средата на 16 век. Пиаца Дел Кампо, оформеният като мида площад събира всички улици на едно място. Там е и кулата Торре дел Мангия, която изкачихме. Преди това ни събраха чантите. Заключихме ги в шкафчета за да не би случайно да си откраднем някое камъче в тях. Последните метри са го тясна стълба, почти без парапет. Тоскана от върха на кулата и градът Сиена се появяват в истинското си величие. След кулата се втурнахме по средновековните улички нагоре към катедралата на Сиена. За радост мраморните картини по пода на катедралата не бяха скрити. Всичко вътре е уникално. Определено са имали други хоризонти тези хора от друга епоха. Може ли днес някой да си представи сграда да се строи 200 и повече години. Богатите от онези времена са живели в дълготрайни времеви рамки.
Пропуснах да спомена, че преди Сиена бяхме решили да посетим Сан Джиминяно. Градчето със 72 кули, в момента останали само 13 действащи. Не се сбъдна идеята ни заради стечение на обстоятелствата. Сменихме транспорта с автобусен. Идеята не беше лоша. Това е най-евтиният транспорт. Има комфорт и бързина. На връщане до Болоня по магистралата не усетихме кога изминахме пътя от Флоренция. За наше съжаление не разбрахме най-важното – за Сан Джиминяно има прикачване в супер известното градче Поджи Бонси. Така се возихме до последната спирка Сиена и пропуснахме градчето с кулите. Останахме само с гледките през прозореца и разликата от 10-15 километра встрани. Возенето с влак май щеше да покаже по-добри гледки, защото минава по-близо до малките градчета, които са сърцето на Тоскана. Добра идея да използвате някой от предлаганите турове за да се насладите на шосе 212 и провинция Тоскана.
Ден седми- довършихме Флоренция и пробвахме пътя в обратна посока.
Накрая на предния ден се прибрахме по-рано и имахме време да се изкачим до най-високата точка във Флоренция – площад Микеланджело със пет метровата статуя на Давид. Оттам се вижда познатата на всички картички Флоренция с река Арно и мостовете по нея. До там се стига с автобуси 12 и 13, който пътуват до там 30 минути и са постоянно препълнени с туристи. Ако не бързате може да постоите за да се насладите на прословутият залез.
На следващия ден продължихме със Санта Кроче. До там се стига като от гарата хванете малките рейсчета от линията Д2. Затворена е в неделя. Площадът е доста обширен. След това се насочихме към дъното на площада и улиците, водещи до галерията Афици. Установихме, че предишните дни сме обикаляли на метри от галерията. Тя започва на метри вдясно от края на понте Векио и завършва на метри от площад Сениория. Опашките са страхотни, а предния ден не успяхме да си направим и резервации онлайн. Всички билети – отдавна продадени. Продължихме разходката по улиците на Флоренция, защото имахме време до тръгването на автобуса. Предният ден не можахме да си купим билети, защото за подобни междуградски пътувания искат трите имена на хората, за да издадат индивидуален поименен билет. В неделя основното гише не работеше, но преди тръгването на автобуса се сдобихме с билети. Автобусът от Сиена спира междинно във Флоренция. Беше почти празен, което ни накара да се замислим за глупостта ни да използваме бавен влак с прикачване преди няколко дни.
В Болоня имахме 2 часа преди чекирането ни на летището. Затова решихме да опитаме болонските ястия в ресторант. След убедителната намеса на работещ в заведението си поръчахме тортелини, за разлика от първия ден когато избрахме спагети при конкуренцията. Ами тортелините са доста засищащи. Интересни са 10-те евро за бакшиш , водата и хлябът, които вървят с него. Обратно до ЖП-гарата, където е последната спирка на бусчето от летището. 6 евро и половин час пътуване до там. За да стигнеш до самолет трябва да изтърпиш капризите на работещите за авиолиниите. Понякога са много стриктни и проверяват багажите за да изклинчат още някой долар. Вече доста от хората предпочитат да платят малко в повече за да ги таксуват като привилегировани. Това означава, че ще се качат първи и ще може да наместят багажа си по-подходящ начин. Час на пристигане 11:20, автобуси за превоз никакви. Наложи се да използваме частен превоз до провинцията, макар че пътуване през тесни дефилета по-тъмно си е рисковано начинание.
Така, че след 7 дена може да се каже, че направихме начална обиколка на Тоскана и най-важните големи градове, но почти не се докоснахме до истинската Тоскана на виното, полята с лозя, красивите хълмове и малките градчета. Ако някога се върнем там ще се насочим точно в тази посока. Извън сезона, с по-малко туристи, по-малко бързане и повече наслада и спокойствие.