Метод 3 е процес. Докато двете страни работят върху конфликта си, налага се на няколко пъти да си взаимодействат от началото до края. При един конфликт между учител и ученик, двамата трябва да потърсят заедно възможни и евентуално полезни решения, а после и да отделят онова решение, което най-добре ще удовлетвори потребностите както на учителя, така и на ученика.
Няма никакво значение кой точно предлага окончателното решение. Важното е да се намери решение, което да е приемливо и за двамата. Чрез методи на взаимно, активно изслушване се разпространяват АЗ-послания, помагащи да се разберат потребностите на двете страни.
Активното изслушване, означава чрез свои думи да върнеш информация, че си разбрал чувствата и емоциите на другия. ( Ейми ми скъса рисунката – Мъчно ти е , че вече нямаш рисунка, и те е яд, че Ейми ти я е скъсала) Активното изслушване създава желание за обратно положително отношение.
АЗ посланието е начин да опишеш поведението на другия и как то въздейства и влияе, но най-вече какви чувства и емоции предизвиква.
Когато не сте си направили домашните (описание на поведението), на мен ми коства повече време и усилия (осезаемо влияние), а това много ме обезверява (чувство)
Метод 3 няма никаква нужда от плюсове или минуси, нито за учителя, нито за ученика€ И двамата продължават да притежават власт, но тя вече е станала невидима. Учителят отказва да прибягва до власт, а ученика не се нуждае от контравласт. Схемата Печеля-губя отива в небитието. Учениците, обаче няма да навлязат в процеса на договарянето, без да са усетили, че потребностите им са разбрани и приети. Учителят е длъжен да формулира собствените си потребности с помощта на качествени Аз-послания.
Дефинирането на проблема е половината от пътя към решението му. Ангажирайте с разрешаването онези ученици, които са пряко замесени, но включването трябва да бъде по собствено желание. Подсигурете достатъчно време за завършването на всички стъпки. Обявете собствен проблем, а не желаното от вас решение. Помогнете учениците да отделят потребностите си от необходимите им решения.
Избройте възможните решения. Не подлагайте на оценка. Насърчавайте участието като вмятате отворени подсказващи въпроси. Записвайте.
Оценката на решенията. Задраскайте всяко от тях, което получи отрицателна оценка от когото и да било, по каквато и да било причина. Не избързвайте, изчакайте всеки да се изкаже.
Определете най-доброто решение. Не гласувайте. Провеждайте допитвания. Подложете решенията на изпитание. Накарайте ги да си представят как би подействало всяко решение, ако го изберат. Стремете се към консенсус. Не възприемайте решението, докато всички не са съгласни, поне да го изпробват. Потърсете обратна връзка.
Решете как да се приложи решението. Какво ни трябва, за да започнем. Кой за какво ще отговаря. В какъв срок. Намерете качествени показатели.
Оценка на степента, до която решението е разрешило проблема. Обърнете внимание на ангажименти, поети на вълната на ентусиазма и после оказали се трудни за разрешаване. Ситуациите се менят, менят се и потребностите.
Методът създава лична отговорност и самодисциплина. Изказват мнения, но и се изслушват взаимно. Чувстват се свободни да изразят чувствата си дори тогава, когато са критични помежду си. И проявяват степен на ефикасност при разрешаването на проблеми. Липсва омраза. Нараства мотивацията, защото участват във вземането на решенията. Излизат истинските проблеми, а не симптомите.
Трениране на успешни учители – Томас Гордън