Войната променя хората. Войната възвръща животното в тях. Както винаги емоциите са победители в една битка с предизвестен край. Когато страховете видят бял свят и преминат бариерата на качествените натрупвания. Тогава всичко, което е изглеждало немислимо става нормално състояние. Това е златно време за удовлетворяване на малки хора с милиметрово мислене. Време на лесните отговори. Време на общите безотговорности. Чуждите се превръщат в нечовеци. Чуждите са виновниците за всички световни бедствия. Чуждите нямат право на живот. Чуждите трябва да преживеят целият ужас и страдания преди да напуснат този свят.
Преди в зоната на конформизма смело декларираме, че ще устоим и няма да поддадем. До първия сериозен натиск на болката. Тогава прекрачваме границите си . Лежим и се влачим в името на една единствена думичка – оцеляване. Правим низости и се крием в общия строй. Развиваме една спирала от която няма измъкване. Никой никога не може да разбере чуждата болка. Любовта вади неподозирани заложби и премахва задръжки. Откраднатата любов се превръща в опустошителна омраза без мисъл. Омраза, с която може да премахнеш болката на думите, които плуват в душата ти. Омраза, която се предава на поколенията. Война, която никога няма да свърши.
Мъчителната неизвестност е страшната чума.Лицата по време на война са изопнати от страх, с тъмни сенки под очите, с една постоянна тревожност, която излъчват погледите. Живот на косъм от рухването. Стъпка по стъпка роботизираш чувства и действия и преставаш да мислиш за да не полудееш. Живееш, но тъмните сенки на случилото се не те оставят на мира до сетния ти дъх. Знаеш, че всичко е скапано, безсмислено, безнадеждно – и все пак се надяваш. Толкова малко им трябва на хората да бъдат щастливи. Една усмивка, един поглед, едно докосване. И толкова малко за да преминат без да го искат колективно през вратата на ада.
Колко малко и колко много са няколко години от един човешки живот. За тези няколко години цветуща държава може да се превърне в пустиня. Стотици хиляди ще загинат. Съдбите на хиляди семейства ще се променят невъзвратимо. Фабриката за производство на омраза ще завладее умовете на останалите оцелели в руините. Няма връщане назад. Нужна е искрица и спиралата ще задейства своя бесен ход. Ей толкова малко /справка от нови времена -СИРИЯ/.
Печелившите от една война са съмнителни, губещите са винаги ясни. Ще се появят и съзнателно търсещите хаос и насилие за да се възползват от него. И политиците сеещи съзнателно или не тъмните образи на другите. И изпадналите в дъното и нямащи какво да губят. Няколко тъжни и унищожени души могат да поведат парада към тъмните порти. Светът на доволните и щастливите ще бъде пометен и тогава ще ни остане само да броим дните. Прочетох го в интернет - няма по-голям звяр от човека и никога няма да има друго такова същество, толкова жадно за кръв, за насилие, за надмощие. А причините за това могат да бъдат всякакви. И за насилниците са без значение, те са само повод за отключването на жестокостта.
Когато кръвта наоколо е повече от цялата вяра и надежда, тогава какво… Казват, че само любовта устоява в такива ситуации. Тя надделява над разума и инстинкта за самосъхранение, тя е силна и твърда и в същото време крехка и чиста като кристал. Истинска и без остатък. Без сметки и ресто. Така както се обича само веднъж в живота. Така, както си заслужава да се обича. Само обичаните могат да забравят. Трудно е обаче да обичаш и да се оставиш да бъдеш обичан, когато имаш какво да мразиш.
Аз още броя дните -Георги Бърдаров