Архив

Календар

март 2017
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Насилието – едно цяло от гняв, страх и болка, победимо само със СИЛА

Тормозът, още наречен насилие, е човешко действие, чрез което се наранява физическото състояние или психиката на човек. Насилието, за съжаление, е свръхразпространено в днешно време. Съзнателно или несъзнателно, ние почти всеки ден нараняваме близък човек. 

А някога запитвали ли сме се защо? Защо причиняваме болка на хората около нас? Защо ни нараняват? Защо малко по малко превръщаме планетата ни в бойно поле?

Отговорът можем да намерим само в три думи – гняв, страх, болка. Три думи, ключови за насилието. Три думи, които никога не биха ни накарали да се почувстваме по-добре. Но… можем ли да ги преодолеем и въпреки тях да избегнем насилието?

Гневът е едно от най-опустошителните чувства. Чувство, „оставящо” след себе си тежки следи, а понякога – фатални. Нека признаем, че всеки един от нас изпитва гняв поне веднъж на ден.

А бихме ли могли да опишем това чувство, това спонтанно умопомрачително чувство? Е, мисля, че отговорът е в самия въпрос… Гневът е момент на нетрезво мислене, мигове, през които сме склонни да извършим действия, за които може да съжаляваме цял живот.

Кажете ми, заслужава ли си всичко това, след като накрая ние ще бъдем най-наранени и ще носим върху себе си най-голяма вина? Защото, както е казал един мъдър поет:

“Да се гневиш, значи да отмъщаваш на себе си за грешките на другите.”

Но нека сега се опитаме да оприличим гнева на една добродетел. Може би – Истина..? Колкото и да не сте съгласни, това е напълно вярно!

Защо „Истина” ли? Ами много е просто. Ние, хората, сме устроени така, че не сме склонни да бъдем съвсем честни със събеседниците си.

Една причина за това е, че истината боли в повечето случаи. Можем цял ден да стоим и да слушаме колко сме прекрасни. Но не можем да понесем да ни кажат дори едно лошо наше качество. Не съм ли права?

Много често сме склонни в гнева си да бъдем най-искрени относно недостатъците и чувствата, нашите собствени и на хората около нас. Това от една страна е добре, защото живот в лъжа е празен живот. Но, разбира се, истината, поднесена с доза гняв, може наистина да бъде много, много болезнена. Но поне сме си казали всичко, което ни тежи, нали…?

Е, не мислите ли, че вместо да прибягваме към какъвто и да е вид насилие, можем и по много други начини да изразим гнева си? В такъв момент е най-добре да бъдем сами, за да се успокоим. И след това можем да проведем напълно нормален и спокоен разговор с всеки човек. Не е нужно с всяко наше действие да всяваме страх у него.

Гледахте ли наскоро новини? Четохте ли наскоро вестници? Е, ако не сте го направили, със сигурност сте по-спокоен от всички останали.

На какво сме свидетели в последните години? На насилие, да. Но и на още нещо – СТРАХ…

Питали ли сме се някога колко ли стотици души, лягайки си вечер, са със „свити” сърца, а събуждайки се сутрин и осъзнавайки непроменената реалност, сърцата им се „свиват” отново…? И това продължава с години…

Можете ли да си представите животът Ви да бъде изпълнен единствено със страх? Да не знаете дали на другия ден децата Ви, съпругът или съпругата Ви, родителите Ви, приятелите или съседите Ви, ще бъдат живи. Да ходите по улицата и да не знаете дали в следващия момент няма да паднете, пронизан от куршум.

Може би сами се досетихте – незнанието е един от най-големите страхове, които човек може да изпитва. Разбира се, има и хиляди други. Всеки един от нас си има своите страхове.

Но по-лошото е, че в последно време не ни се предоставя шанс да ги преодолеем, а напротив, те се подсилват. А тук се намесва нещо, което до голяма степен може да повлияе на психическото ни състояние – страхът да се страхуваш от собствените си страхове.

Иначе казано – да бягаш сам от себе си. Стигнем ли до такова състояние, психиката ни е дотолкова наранена, че започваме да упражняваме насилие върху околните или по-лошото – върху самите нас.

Страхът да се страхуваш от страховете си, може да ни донесе допълнителна тъга, сълзи и болка. Болката… изпитваме я ежедневно, нали? Толкова силна на моменти, но и понякога толкова поучителна. Толкова зловеща, но и предшестваща светлината.

- Какво е за теб болката? - ме попитаха веднъж.
- За мен ли? – отговорих. - За мен тя е всеки един празен поглед, всяка една сълза. Всяко едно разбито сърце, всеки един тежък спомен. Болката е низ от сълзи, от поуки, от вяра, от любов… Тя е естественото човешко чувство. Чувството, слагащо СТОП на забързания начин на живот. 

Чувството, каращо ни да се запитаме вечер: „Извърших ли нещо достойно днес? Изпълних ли всяка секунда с копнеж, с живот и със смисъл? Предизвиках ли поне малка усмивка на нечие тъжно лице? Показах ли любов към любим човек? Бях ли просто себе си, не някой друг?

Живях ли достойно? Човек ли бях днес?”

Но нека погледнем тази, първоначално травмиращо-ужасна Болка, от друга ъгъл. Не бихме ли могли да извлечем някаква полза от нея? Знам, че веднага бихте казали „Не!”.
Но позволете ми все пак да опитам да ви убедя в противното. Разбира се, когато ни наранят, боли много. Но след дни, след месеци, след години болката отслабва, започваме отново да се усмихваме, дори да се смеем.

Накратко, започваме отново да живеем. Но спомените, те остават може би завинаги. Но те вече не са толкова болезнени, те вече не ни причиняват толкова големи страдания. А напротив, замисляме се и дори можем да се поучим от тях. Можем да се вгледаме внимателно и ясно да разберем къде сме бъркали и какво точно е довело до дадения развой на нещата.

Не мислите ли, че това може да ни бъде от полза за в бъдеще? Няма ли така да предотвратим бъдещи подобни грешки, падения, страдания…?

Все пак, огледайте се! Сигурна съм, че сте виждали хора… безчувствени хора. Неизразяващи нито любов, нито омраза, ни болка. Е… това да не би да Ви харесва повече? Мисля, че отговорът Ви ще бъде „Не!”.

Да не можеш да изразяваш никакви чувства и емоции, това според мен е едно от най-големите наказания на Земята. Мога с ръка на сърцето да кажа, че такъв живот за мен, е невъзможен!

Затова ще си позволя да напиша още един любим мой цитат, криещ колкото смисъл и истина, толкова и болка:

„Ако те боли, значи още си жив”

Болката означава падение, но и нов шанс за живот!

Ако можем да съберем достатъчно сили и не се предадем тогава, когато е най-трудно, то ще бъдем достойни за признание. В такъв един момент нашият ум изобщо няма да се насочи към насилието. В един такъв момент ние ще бъдем по-силни от всякога!

А насилието се побеждава точно с това – със СИЛА!

Никол Парапанова -9в клас в ЗПГ

Подобни публикации: