Как се променя светът ни?
Огледайте се. Светът наоколо може да изглежда неподвижно, неумолимо място. Но не е. С най-лекия натиск на правилното място той може да бъде преобърнат. Трудно е да се отгатне точният момент, в който откъслечни събития се сливат в едно действие, в който еволюцията прелива в революция.
Ако първите две технологични революции се разпростират в рамките на три века, последните две се случиха само в рамките на три десетилетия. След дигиталната революция в края на 80-те днес вече сме отвъд прага на следващата голяма революция.Най-общо, идеята е същата като при останалите индустриални скокове: по-бързо, по-ефикасно, по-интелигентно производство, с по-малко човешки труд. Или изобщо без, казват някои. Четвъртата стъпка в индустриалната революция повдига въпроси как изкуственият интелект да се интегрира в системата, как да ориентират различните бизнес сектори към промяната, как ще се генерират новите работни места.Това не е светът утре. Това е светът сега
Машините отдавна са навлезли в индустрията. След изобретяването на парната машина през ХIХ век и масовата електрификация на поточните линии през 70-те години на миналия век машините започват постепенно да заместват ръчния труд. Различното днес е, че сме на прага на революция в изкуствения интелект, която позволява все повече компании да изграждат цялостна онлайн система на производство, в която хората са все по-малко.Механизацията на процесите води до отнемане и отваряне на нови работни места: ще са нужни специалисти, които да наблюдават действията на роботите, да откриват креативни решения на проблеми, да асистират при нужда.
Има човешки и технологични фактори. Автоматизацията и адитивното производство (като 3D принтиране) от една страна и редуцирането на работна ръка и застаряването на населението от друга. За жалост, двете групи си взаимодействат по начин, който само подсилва ефектите им негативно. Какво се случва с процеса на производство? Цената на човешкия труд няма да пада, но тази на технологията, това, което машините могат да свършат за едно евро, пада драстично. Все повече процеси, особено рутинни такива, ще бъдат автоматизирани. Затова и ролята на човека ще намалее.
Най-добрият пример: iPhone. Той до голяма степен се изработва от китайската компания Foxconn. Foxconn наемаше милиони работници, но в момента преминават към фабрики, които са почти изцяло роботизирани – по-малко от 10 хил. души наблюдават работата на стотици хиляди машини.
В същото време адитивното производство означава, че няма да има нужда производството да е там, където цената на труда е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът – няма нужда да произвеждаш там, където трудът е евтин, и след това да инвестираш в логистика, за да може накрая всичко да бъде сглобено в Германия или САЩ. Можеш да направиш дизайна и след това машина на мястото на пазара да произведе продукта бързо, можеш да сменяш различни дизайни и модели вместо всеки път да инвестираш в нова машина.
Това означава, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото производство. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решаване на проблеми, дизайн – производствената част е лесна, но креативната част не може да бъде заменена
Цифровите технологии имат две нива на възприемане. Първото е как можем да правим нещата, които правим, по-добре. Второто е осъзнаването, че с тях можем да правим нови неща.
Данните са единствената валута, най-важното нещо за всяка компания. В миналото беше много важно колко струва работната сила или материалите. Днес трябва да си зададем въпроса колко струват данните. Ключовото обаче е цялата информация да е обединена, за да дава реална представа.
Промените по отношение на автоматизацията вече намаляват нуждата от умения за решаване на повтаряеми проблеми, повече блага се създават с по-малко усилия и влиянието на „големите данни“ се увеличава, докато фирмите работят с мениджърски постулати от 70-те години на миналия век, които се базират на похвати от 30-те години.
За младите хора от постинтернет поколението трябва да се знае, че са лоялни към проекти и отделни задачи, а не към конкретна компания. Затова нашите фирми трябва да заменят йерархиите с мрежи, планирането с даването на възможност да се взимат решения и криенето на корпоративни тайни с прозрачност.
Ключовите клъстъри от компетенции, които трябва да бъдат преподавани на учениците, са няколко: как да си поставят и изпълняват целите, способността да поемат отговорност за себе си и за света около тях, както и как да разберат какви са техните стремежи и на какви ценности се основават
Време е всички да се замислят какво ще се случва и как да се адаптират към новия свят.