Архив

Календар

март 2018
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

България в Европейския съюз – нашето настояще и бъдеще

Нищо не може да се сравни с моментите, когато баба направи ароматен, горещ чай. Тогава тя изважда големият, прашен албум, на който пише „Имало едно време” и започва да разказва. А аз, сгушена в прегръдките ?, слушам интересните истории за нея и дядо. Всеки от спомените в албума, запечатани със снимки, бива придружен от своята история. Най-любими обаче са ми разказите на баба за ансамбъла на селото. Прабабите и прадядовците ми са били голяма част от основателите му. От както е основан ансамбълът, гласовете на семейството ми огласят Пирина. Още от начало се е запазила традицията всички певци, танцьори и музиканти да се снимат на площада пред кметството и то точно на празника на селото.
С всяка следваща снимка виждам как поколенията се сменят. Виждам как баба от малко момиче става жена, а дядо от сополанче – строен и силен мъж. Виждам как и мама и тате са усмихнати до уши в своите пирински носии. Някъде към последните снимки виждам и себе си! В повечето снимки носията ми е по-голяма от мен! Нещото, което обилно ме огорчава обаче е това, че фонът монотонно си остава еднакъв. Още от създаването на ансамбъла, кметството е било порутено и окъртено, а и така беше и до скоро…

Помня една паметна дата от както бях на пет години. Датата беше 1ви Януари 2007 година… Помня я, не защото беше празникът „Сурва”, а защото вуйчо нахлу радостен в стаята и започна да ни честити. Любопитно ми беше, но не посмях да попитам какво ни честити… Сякаш усетил това, вуйчо дойде, повдигна ме и ми каза: „Честито! Ти вече не си само гражданин на Сандански и България, но преди малко ти официално стана гражданин и на Европа!”. Семейството ми бе толкова ентусиазирано, че чак цял ден обсъждаха ползите от това да сме в Европейския съюз. Тогава все още не разбирах ползите от това, но ден след ден, месец след месец и година след година, нещата започнаха да се променят. През един топъл, есенен ден както обикновенно се прибирахме към село, за да прекараме там уикенда. Още с навлизането на пътя след село Поленица забелязах нещо, което ме накара да ахна! Старият пясъчен път в стил “дупка до дупка” бе заменен от чисто нов гладък, че чак да се огледаш в него, асфалтен! Не можех да повярвам на очите си!

След няколко месеца отново, прибирайки се към село забелязах нещо друго… От далече забелязах, че вратата на кметството бе станала синя! Същото синьо като на европейското знаме! Приближавайки към кметството видях и друга изненада – то беше изцяло реновирано! Интериорът грееше! Спокойно мога да кажа, че старите „ями”, наречени „тоалетни” бяха заменени с чисто нови! Дори бях заслепена от белите плочки като влязох. Кабинетът на кмета беше оборудван с чисто нов кожен диван, ново офис бюро и различен набор от шкафове и чекмеджета. Дори кметът имаше компютър! Това бе нещо, нечувано до тогава! Любимото ми място, а именно лекарският кабинет също беше като нов и имаше компютър! Когато влезе сестрата Маца, чак започна да пада. Каза ни, че са ? омекнали краката от учуда! А залата за събрания беше получила своите столове и маси. Дори имаше и бонус – папки! Остана ни да се надяваме само за едно – да оправят и площада…

Нали знаете, че надеждата винаги намира начин… и така… след месец – два вече имахме чисто нов площад без камъче, без тревички, без дори и прашинка! В такъв момент ние, младите поколения, осъзнахме, че беше изпълнена мечтата на поколения преди нас! Най – сетне, за хората бе удоволствие да си канят гости, да празнуват и да се събират в кметството „на приказка”, както се казва. И всичко това се случи благодарение на спечелени от нас проекти на Европейския съюз.
Много туристи започнаха да посещават селото. Това, естествено, си имаше своите плюсове и минуси… Повечето от туристите се държажа безотговорно към околната среда! Замърсяваха без да им мигне окото!

Тогава, по някаква случайност ли, или просто бяхме късметлии на 2 Май 2012 година бе създадена нова инициатива – „Да изчистим България за един ден!”. Създателите ? споделиха, че идеята им е била „подадена” от Европейския съюз… И така… получихме чували и ръкавици и събрахме боклуцитие от селото. Малко по-късно кметът бе спечелил друг европейски проект, чрез който спечелихме цветя и дървета и залесихме около площада. Видът на селото отново беше променен! Не отричам, баба беше излизала и преди, но като излезе точно като залесихме… Жената се разплака от радост! Цялото семейство ни беше яд само, че дядо не успя да доживее да види в каква красота беше превърнато селото след влизането ни в Европейския съюз.

Европейският съюз промени изцяло облика на едно село – разкраси го! Благодарение на правилата и нормите от Европейският съюз, селото все още е в много добро състояние! Надявам се само, да видя и аз някой ден как моите внуци работят, за да подобрят бъдещия облик на селото! Дано и аз някой ден изляза, видя площада и заплача от радост! Европейският съюз създаде за мен място, в което искам да остарея и да отгледам внуците си! Разчитам той да продължи да прави подобни добрини!

Борислава Златанова – 9в клас в ЗПГ . Как въображението може да те изпрати в Брюксел

Подобни публикации: