Архив

Календар

март 2018
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Свободата в твоите очи

Свободата да бъдеш различен. Свободата да можеш да си го позволиш. Свободата да бъдеш себе си. Свободата да опитваш и да не се оправдаваш за това. Свободата да решиш и да можеш да грешиш.

Какво е свободата – тя ти дава право да правиш неочаквани завои и да изследваш тайните тъмни кътчета в душите на хората. Свободата ти дава право да не се съгласяваш с авторитетите. Свободата прави възможен възходът на новото време. Свободата открива грешките, защото има свободата да оспори даденостите.

Петя Петкова определено е различна. И всички си го знаем. Петя е нашият идеал за свобода. Всички искаме да нарушаваме правилата и догмите, но не го правим. Стигмата от общественото неразбиране, страховете ни и вероятния хаос ни плаши и възпира. Петя е съдбовната отговорност сам да правиш изборите си и да поемаш отговорност за последствията. Може да загубиш няколко секунди от вечността, но ще направиш безценни останалите.

Свободата да опишеш чувствата си и да ги вкараш в сърцата на хората. Свободата е в думите. Когато им даваш възможността да се леят върху листовете, ти създаваш директна връзка с необятното подсъзнание. Свободата увеличава посоките и интересите, дава ти право да четеш безразборно и едновременно с това удивително концентрирано. Свободата не може да се опише, защото е безгранична. В  която и посока да погледнеш ще достигнеш до нови разклонения.

Определено Петя обича творенията си. Нейните рожби. Изискват стотици минути на съсредоточено изключване от света. И хиляди минути на добронамерени наблюдения. Застанала в постоянната си явка на познатата уличка в кафето или в любимото си заведение. Колко ли архиви и сурови материали е събрала за всички нас. С ненатрапчивото си присъствие, незабелязано попълваща нови нюанси в папката, наречена живот.

Петя си е поставила задачата да преживее всяка секунда от своя живот. Отвъд тиретата и точките. Премини през него, усети го, наслади му се и го пусни да се отиде. Възползваща се от всякакви усилватели и проводници на емоции, свалящи бариери и разкриващи тайни. Може би за да влезе в тъмнината, която дори самата тя крие от себе си. Определено е направила място за всякакви изненади. Най-вече съзнателно предизвикани от нея.

Свободата ни прави ценни и едновременно с това дава представа за незначителността ни. Тя ни дава посока и ни освобождава от предубежденията ни. Показва ни колко субективно е всичко. Свободата ти дава права и отговорности. Не те оставя намира и те запраща в различни посоки и измерения. Търсиш така усилено, а сякаш не намираш нищо, което да усещаш изцяло с цялата си същност, което да стане част от теб. Това е проклятието на твореца. Да изпитва нещата, да им се наслаждава и накрая да се освобождава от тях. За да направи място за следващата си емоция и чувство.

Понякога я избива горделивостта и се впуска в поредното състезание. Често побеждава и доказва на себе си, че да си уникално различен ти дава предимство в борбата със стандартно мислещите форми на живот. Дори свободните хора имат нужда от доказателства, че са на правилният път. В конкуренцията се ражда стремеж да се нарушават правилата и да се създават нови. Въпреки цялата преходност . Накрая всички купи и медали ще предизвикват в теб само приятното чувство на появилите се спомени.

Колко ли тежко е бремето на 18 да имаш знанията и спомените на хилядолетната история. Да имаш достъп до мозъците на велики мъже и жени. Не е ли прекалено рано да се задълбочаваш и да си задаваш неразрешими въпроси без отговори. Да навлизаш в мъките и страданията на човечеството. Да знаеш, да мислиш, да страдаш. А може би точно заради това няма да влизаш в безсмислени спирали и ще живее на максимални скорости. Или на бавни обороти, няма значение, както си решил на момента. Философите са самотни и неразбрани люде. Те си знаят кога самотата се превръща в радост или печал.

Философското в нея я е направило добър и състрадателен човек. Дори тя не може да си обясни как живеем в свят на неразбиране, ужаси и тирания. Как така използваме божествените си дарби в учудващо грешна посока. Как сме си го позволили, след като стремленията ни за израстване и борба може да насочим в други градивни направления. Видения от едни по-добри вселени ще добавите вие. Страданието променя хората, нещастието променя хората, явно нищо не е случайно ще си каже Петя, но пак няма да го приеме за идеалния вариант на човешко съществуване.

Ами това е Петя – философ номер 1 на училището за всички времена. Съзнателно решила как да живее живота си. Търсеща тайните му. Състезаваща се с най-добрите от творенията му. Знаеща, че всичко е преходно и опитваща се да създаде в себе си един творец, който да запечати творенията си във вечността.  Изпробваща благата му, преминавайки през тях с разбиране. С усмивка и доволство от добре свършената работа.

Светът е точица,  но тайните му са безкрайни. Петя харесва това. Този път не е за всеки, но е хубаво да знаем, че има и подобни пътища. Всеки път е уникален и е добре когато сте се захванали с него да следвате примера на Петя. Разбери, опознай, не бъди предубеден, наслади му се и му отдай заслуженото. След това продължи напред, обогатен от поредната тайна на живота, с която съзнателно си се сблъскал.

За втори път Българското философско общество и отреди първо място в национален ученически конкурс “БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ. ПОТЕНЦИАЛ, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ” -може да прочетете есето .

Подобни публикации: