Архив

Календар

април 2018
П В С Ч П С Н
« мар   май »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Как получаваш развитие в неочаквана посока

Училището не е само институция, която налива знания в главите на младите хора. По-важни са нещата, които получаваме завинаги. Знанията са нетрайни, уменията свързани с комуникации и личностно развитие са тези, които си струват усилията. Радвам се когато видя ученици, уверено крачещи във вярната посока. В училище или извън него.

Една кауза като „Помогни без причина” не затихва, благодарение на усилията на Никол Парапанова . Тя е страхотно момиче и разностранна личност – пише удивително, може да пее, отличен актьор е . Сега ще кажете какво още може да се очаква от нея. Ами покрай доброто и сърце и доброволческата инициатива тя ръководи от началото до края всяка стъпка и процес, осъществяващ и довеждащ до успешен край идеята.

С две думи, тя може да влезе в ролята на мениджър и управител в бизнес начинание и вече го е правила неведнъж. Каква ирония нали – за да направиш добро, трябва да събираш пари. Чистото и страдащо сърце в ролята на бизнес-лидер, неочаквано решение за една добра кауза, работеща като типично бизнес начинание. Клиентите дават парите си, защото получават доста неща в замяна – кауза и забавление в едно. Или емоционалната и сърдечна Никол влиза в ролята на строгия и упорит мениджър.

Когато създаваш проект за олимпиадата по гражданско образование правиш много повече. Събираш данни, филтрираш ги, съобразяваш се с критерии, създаваш полезни продукти за гражданите, правиш ефектни презентации и говориш пред публика. Подготовката включва и няколко месеца изпипване на проекта, защото за национален кръг те класира заради написаното върху листа и добро презентативно представяне, което да омае регионалната комисия, за да те допусне. Придобиваш всякакви комплексни качества от рода да отговаряш на въпроси, до това да нагласиш данните за да се сливат в цялостната ти рекламна кампания.

Така, че хвърлените усилия не отиват на вятъра. Стана ми тъжно за това, че националната комисия не оценява труда на девойки като Йоана Поповчева . Положените усилия, търпение и упоритост отличават Йоана. Старанието и е огромно, харесва ми детският и ентусиазъм и желанието и да опита всичко, и да участва в повече неща. Това, което забелязвам в нея е , че успява да победи нотката на притеснителност в себе си. Всяко презентиране е крачка напред и увереността в себе си започва да блика все по-ярко от нея. Тя вече е един чудесен презентатор и участията в тези две поредни олимпиади не са напразни в личностен план.

Същото се получава и при участието в иновационните лагери и състезанието за земята . Необходима е комбинация от ИТ, презентационни и дизайнерски  умения, но тук задължително трябва да можеш да работиш в екип, да можеш да се координираш с другите. Когато желанието се събере с възможностите и трудолюбието, тогава резултатите са поразителни. Екипът на Никол, Йоана, Радостина и Мария не успя да спечели състезанието за земята в ЗПГ, но се превърна в отличен екип, а откриващите им презентации са наслада за очите и ушите. Страхотно е да гледаш млади и уверени в себе си хора, знаещи какво искат и как да го направят.

Понякога трябва да се насочиш с желаната от теб посока и да не се разпиляваш. Друг път трябва да се отпуснеш и да си прекалено сериозен. Помните ли постижението на Мария Илиева с участието в 8 олимпиади на областен кръг. Ами Мария е страхотен талант, момиче с добро и чувствително сърце, и ме радва как отмества приоритетите си и вече постиженията и спечелените места не са най-важната цел в живота и. Активна е там, където и харесва да участва, полага усилия, но набляга на области, които я изграждат като личност  . Понякога когато губиш, печелиш повече.

На кой не му се е случвало да изпълнява прищевките на учителите. За мнозина това е загубено време. Други ще ви кажат, че това учи на търпение. Води до практикуване и затвърдяване на положителни качества и умения. Води до увеличена съобразителност и до опознаване на качествата на отсрещната страна. Ако попитате Борислава Златанова и Радостина Божикова сигурно ще ви кажат, че така се занимават с неща, които им харесват, или в които се чувстват сигурни. Или ще ви кажат, че така печелят доверието на учителите и се превръщат в експерти в техните очи. В надеждни хора, които имат репутацията, че го могат и със сигурност ще свършат работата. Или, че се чувстват ценени и признати. Отново печелим когато губим.

Ами европроектите. Има много излишни неща в тях. И учениците са принудени да влизат в роли и да вървят по свирката на учителите от които зависи пътуването им. И все пак езиковите умения не страдат от това. Преживяванията не липсват, опита се трупа. И тази увереност и независимост, която долита с излитането от бащиният дом. Дори в най-безсмислената дейност може да се вложи творчески елемент и да се създаде забавна атмосфера. Комуникираме си и се радваме на живота и в лудата бумащина на еврофонд ТВ. Отново печелим когато губим.

PS.Така и не разбрах защо част от тези момичета харесват корейска музика, но прочетох, че сърцата им са по-чисти от всекиго другиго, те обичат решително, те биха дали най-доброто от себе си, за да се справят с трудни препятствия, езиковата и културната бариери. Те символизират мир, те не дискриминират според расата, те се сприятеляват с хора със същите интереси от различни държави, те са по-страстни и топли от всекиго другиго. Те не предават лесно тези, които обичат, те са упорити и не се предават лесно.  Всички те са чувствителни хора, лесно се разчувстват до сълзи за дълго време, когато се случи някакъв инцидент.

На кратко, начинът, по който тези хора мислят е много различен от този на останалите и мислите им не са лесни за разбиране. Но пък това обяснение от интернет ми пасва добре на изградената представа за тях. Дори когато си мислим, че няма реална полза от подобни занимания, пак от тесните кътчета се трупат монета след монета.

Подобни публикации: