Помните ли как почивахме през 2005 г.?
Освен задължителния слънцезащитен крем от плажната чанта стърчаха поне една книга, вестник или списание, карти за игра или табла, топка, „Монополи“ или друга бордна игра, mp3 плеър, портфейл, ключове, фотоапарат.
През 2018 на море се ходи само със зареден смартфон. От него може да струи релаксираща плейлиста, да върви увлекателен подкаст или пък стрийминг на мач на Григор Димитров. Вярно, ако не внимавате, може да ви залее и целият поток от работни имейли, извънредни новини и разпалени Facebook дискусии. Но ако умеете да изключвате, оставате сами с морските вълни, които ще увековечите в Instagram, разбира се.
С постоянна свързаност и умен телефон от почивката отпадна стресът на ориентирането в непознат град; на комуникацията с домакини, които не говорят чужди езици; на намирането на добър ресторант или денонощна аптека. През 2018 можете дори да поръчате и платите пица за децата на плажа, без да ставате от шезлонга. Или да включите камерата вкъщи, за да проверите дали сте изключили ютията. И не на последно място, където и да пътувате, има сто и един начина да известите майка ви, че сте пристигнали.
Скоростното развитие на телекомуникационните услуги през последните години промени неусетно не само начина, по който прекарваме ваканциите си. Достъпът до интернет и устройствата, които носим в джоба си, улесниха и ускориха личния и социалния ни живот. И оказаха огромно влияние върху това как се запознаваме, как общуваме, как се обичаме, как работим и как управляваме времето си. Никой вече не изпитва тревога за мегабайти или настройки на интернет достъп, тъй като телекомуникационните компании се превърнаха в универсални приносители на комфорт.
А за по-малко от десетилетие смартфоните се превърнаха от луксозна стока в незаменими устройства. Първото нещо, което хващаме сутрин, и последното, което оставяме вечер, преди да заспим. От средство за разговори с близки и познати еволюираха в нашия мозък извън телата ни. Той запазва, помни и архивира всяко парче информация, която влиза и излиза от живота ни. И ни държи непрекъснато свързани със света около нас.
Има App за това стана универсален отговор
на почти всяко предизвикателство, с което се сблъскваме в ежедневието си. През приложения управляваме финансите си, пазаруваме, следим колко калории изгаряме и колко спим), плащаме битовите си сметки. И макар заради скоростта на живеене (от много мегабити в секунда) усещането да е като че ли все нещо ни се изплъзва, всичко това ни спестява тонове време, усилия и стрес.
Благодарение на непрекъснатата свързаност взимаме и много по-информирани решения за живота си – от това какъв автомобил да купим до това кое е най-доброто училище за децата ни. Мобилните устройства не само ни осигуриха постоянен достъп до знание и съдържание и в някакъв смисъл ни направиха еднакво умни, но и направиха възможно да държим цялата информация на едно място. Изборът дали да я използваме за забавление или обогатяване е наш.
Забравихме що е то скука. Дори да имаме 5 минути, докато чакаме следващата мотриса на метрото, можем да чатим с приятел, да наваксаме с последния сезон на любим сериал, да проверим как се движат пазарите в Ню Йорк или просто да помятаме птици по прасета.
Но също така научихме, че непрекъснатият достъп до всякакво съдържание е вкусен и пристрастяващ. Откакто Twitter измислиха жеста „издърпай, за да освежиш“ (pull-to-refresh) живеем с постоянното желание за нещо ново. А нескончаемият поток от стимули и възбуда се оказа истинско предизвикателство за умението ни да се съсредоточаваме в някоя конкретна задача.
Телекомуникационната революция промени изоснови и работния процес. Първо направи офисите излишни, а после и почти невъзможно да си тръгнеш от виртуалния си офис. Днес да си винаги „на линия“ е вид бизнес култура и очакването по подразбиране е, че всеки може да реагира на служебна спешност, независимо дали се намира в болница или на далечен остров.
Днес много по-малко общуваме с глас и много повече с подбрани написани думи. Разговорите ни вече нямат начало и край, а текат в постоянно отворен чат на Viber, WhatsApp или Messenger. Дори и в служебна комуникация е прието да изразяваме емоциите си с emoji. Силата на романтичните връзки се тества в (не)търпението да изчакаме отговор на някое „обичам те“ или „съжалявам“.
С едно движение на палеца по екрана можем да намерим компания, утеха, любов. Да се скрием в „балона“ на предпочитаната ни социална мрежа и да разменим мисли и идеи със съмишленици. Да се свържем със семейството си, колкото и на хиляди километри да се намира в момента то. Да преживеем отново и отново моменти с любими хора дълго след като те са си отишли от този свят.
Всичко това промени и разбиранията ни за лично пространство. Отказахме се от интимното. Днес никое преживяване не се брои, ако не го заснемеш, качиш онлайн и споделиш с познати и непознати. След появата на бутона „харесвам“ във Facebook всичко се превърна в материал за споделяне – домът, децата, кучето – а социалните мрежи – във витрината на образа, който искаме да изградим за себе си.
В следващите десет години
с помощта на нашия телеком ще създаваме и откриваме още практически ползи на мобилната революция. Ще се свързваме в ново поколение мобилни мрежи, които ще направят възможно навлизането на автономните автомобили, виртуалната реалност и изкуствения интелект във всекидневието ни.
Ще влезем напълно в епохата на безкешовата икономика, когато всички парични транзакции ще станат виртуални. Ще избираме, пазаруваме и плащаме в магазините, без да се налага да разговаряме с никого на касата. Ще разчитаме все повече на интелигентните дигитални помощници от типа на Siri да организират всекидневието ни. Ще управляваме всички уреди в дома си и автомобила си от от „облака“, а устройството за достъп ще е неочаквано без значение – телефон, компютър, обществен терминал. Важен ще е личният акаунт на потребителя, нивата му на достъп до услуги и личният му лайфстайл.
Следващите десет години ще са и за осмисляне на всичко, което ни се случи дотук. И което ни откри нови философски и морални територии за изследване. Както пише израелският професор по история Ювал Ноа Харари, автор на световния бестселър „Homo Deus. Кратка история на утрешния ден“: „Индивидът се превърна в миниатюрен чип в една гигантска система, която никой не разбира съвсем. Този непрекъснат поток от данни запалва искрата на нови открития, които никой не е планирал, не контролира или не схваща.“
Може би това ще ни направи по-селективни към технологиите, които потребяваме. Ще избираме тези, които ни позволяват да живеем гъвкаво и ни освобождават време за себе. Ще защитаваме правото си „да се изключиш“ и да изтриеш дигиталните си следи. Ще търсим лукса на офлайн съществуването. А за онлайн живота си ще разчитаме на сигурен партньор, с който ще сме свързани, който ще ни свързва и който ще прави въпросите на утрешния ден още по-неусетно лесни за задаване.
capital.bg и A1