Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“ реализира поредния си международен проект „С предприемачество – за успешна реализация“. Досега през 2018 г. с него стана възможно две групи, общо 30 ученици да се превърнат в съзнателни участници в международен диалог чрез опознаване на една нова икономика, националност и култура. Предстои още една група да опознае Германия по време на своята практика.
Но нека започна още от самото начало. Научих за проекта от учител по икономически дисциплини. За да участвам в класирането първо трябваше да подам своята автобиография.
След като мина крайният срок за подаване на автобиографии, в които всички се хвалехме по всевъзможен начин, трябваше да започнем курсът по немски, или „изпитанието за издръжливост“. Чуваше се мелодията за края на 7-мия час, всички тичаха към вкъщи или бързаха да си запазят маса в кафето, но 10 „А“ се влачеше към стола, където хапваше и след 30 минути с нови сили, пресилено казано, се връщаше пак в училище, където стоеше до 15:00, а понякога и до 16:00 часа.
Навън беше топло, а климатикът не ни помагаше много. Едвам стоящи на чиновете мислехме върху упражненията по немски и се опитвахме да съставяме диалози. Стотици упражнения, хиляди думи, безброй диалози, много изписани страници. Но бих казала, че тези часове ми липсват, въпреки че след това бях много изморена. Липсват ми, защото се усещаше, че всички в тази стая бяха обединени от една цел – да изкарат изпита по немски, за могат да участват в класирането. А и всеки научи нещо и вече може да се похвали с едно начално ниво.Но след курса по немски имахме още часове, в които трябваше да се запознаем с културата на Германия.
Дойде и решаващият ден. Не, не денят на изпита, а следващият, когато ни беше казано кой кога ще пътува. Точно тогава аз не бях на училище, но ми съобщиха, че ще пътувам юли. Естествено, се зарадвах.
Ти, читателю, с какво свързваш 30-ти юни? Всеки ще отговори различно, но аз и още 14 ученици ще отговорим така: „30-ти юни беше денят, в които напуснах родината с ясната представа, че няма да се върна 2 седмици“. Или по друг начин казано – това бе началото на практиката за група номер 2.
01.07.2018- Първият ден общо взето пътувахме. Първо с автобус, след това самолет и после пак с автобус. И ето, пристигнахме към 19:00 часа – Кемниц, Германия. Имах известна представа за това какво е в Германия, тъй като същата година имах възможността да посетя Мюнхен, но какво са няколко часа в сравнение с две седмици.
Общежитието не се различаваше от останалите сгради. Всичко беше подредено, даже прекалено подредено бих казала. А сградите ми изглеждаха еднакво. Помислих си, ако се изгубя, как ще намеря правилния път. Прекрачихме прага на новото ни „вкъщи“ и ни дадоха ключовете за стаите. Първото, което чух беше, че ако си загубим ключовете, трябва да платим глоба от 50 евро. Сериозно се притесних, тъй като често ми се случва да загубя нещо, а и никога не ми се беше налагало да пазя ключове. Като цяло чувах постоянно, че има глоба за разни неща. Но така е…Личи си , че в Германия има строги правила за всичко. И ние трябваше да ги спазваме.
02.07.2018 – нов ден, ново начало. F+U Sachsen gGmbH беше нашата крайна точка. Пътят от „вкъщи“ до партньорската организация не беше дълъг. Първо закусвахме в стола, след това се качихме и ни направиха въведение, инструктаж и други организационни въпроси. Запознахме се с Ана. Ако трябва да я опиша с една дума бих избрала МИЛА. Тя ни разведе из града и ни показа забележителностите на Кемниц.
Всеки ден започваше със закуска. След това се качвахме и започваха лекциите ни. Първите дни бяхме с госпожа Ланге, която се открояваше с повече от добро презентиране. През цялото време се водеше една делова кореспонденция. Госпожа Михайлова превеждаше всичко, което казваше нашият лектор и така разбирахме всичко. Запознахме се с немския стандарт за писане на писма (DIN). Приложихме чутото и на практика като написахме няколко писма, използвайки компютър.
Втората седмица беше най-интересна, защото трябваше да разработим своя собствена фирма. Разпределени в 5 групи, всички започнахме да мислим име, девиз и лого.
Фирма 1 : PBS (Биляна, Павел, Роберто), девиз: “Print before scan”/ “Принтирай преди да сканираш”
Фирма 2: 3 in 1 (Грета, Венцислав, Илияна), девиз: “Life is simple”/ “Животът е прост”
Фирма 3: Peek-a-Boo (Йоана, Николета, Димитрина), девиз: “We take care of our Peek-a-Boo like you take care of your Baby-Boo”/ “Ние се грижим за вашия принтер така, както ти се грижиш за твоето бебе“
Фирма 4: Pluto (Мария, Радостина, Маряна), девиз: “Try to be a rainbow in a world of black and white”/ “Опитай се да бъдеш дъга в свят на черно и бяло“
Фирма 5: Magic Machine (Михаела, Живка, Милен), девиз: “Put a paper, create magic”/ “Постави хартия, направи магия“
Имахме реалната възможност да изучим и съпоставим моделите на стартиране и развитие на малкия и среден бизнес в България и Германия. Научихме се как се контролира виртуална фирма. И най-вече разбрахме колко е трудно. Колкото повече пари влагаш, толкова повече отговорности имаш. Трябва така да пресметнеш парите си, че да имаш достатъчно за заплати на персонала, за текущи разходи, за бъдещи инвестиции и така нататък. Трябва и да гледаш положението на пазара, да сметнеш колко материали ти трябват, колко работници да имаш в производството и още много неща. Лично на мен ми беше интересно и бих искала да се занимавам със собствен бизнес в бъдеще.
Петте периода, през които трябваше да управляваме нашите фирми минаха, видяхме резултатите и беше време да изготвим презентации, с които да покажем какво сме постигнали. След като приключихме ни казаха кой на кое място е. И тогава чух „Peek-a-Boo”. Бяхме първи. Не можех да повярвам, защото конкуренцията беше огромна. Но на което и място да бяхме, щях да се радва, че съм имала възможност да участвам.
Не всичко беше учене. Имахме и посещения на музеи, екскурзии и свободно време. Едната беше до Дрезден, а другата до Лайпциг. И двата града имаха какво да ни предложат – от култура до история. Страхотно впечатление ни направи и завода на BMW в Лайпциг.
Запознахме се и с много нови хора. Играехме тенис на маса с виетнамци. В общежитието живеехме с унгарци. Запознахме се и с Али, който ни каза, че е от Сирия. Така че можем да кажем, че сме създали трансгранични контакти и сме обогатили езиковите си компетенции чрез практикуване в естествена езикова среда.
В заключение ще кажа, че този проект ни даде много. Даде ни се възможност за личностна изява. Научи ни да работим в екип, показа ни колко е трудно и отговорно да си предприемач, усетихме напрежението на мениджърската работа, обучавахме се с иновативни методи, запознахме се с дуалната система на обучение в Германия, обогатихме езиковите компетенции и културните си познания и още много, много неща. Сигурна съм, че това ще ни помогне да станем по- конкурентоспособни на трудовия пазар в бъдеще.
Но както всяко нещо и това си имаше край. Последното изречение от тази приказка беше завършено, когато автобусът пристигна в Сандански. Знаехме, че не трябва да ставаме рано на сутринта, знаехме, че няма да се „бием“ за айсберг на вечеря, знаехме, че няма да играем тенис на маса с виетнамците, знаехме, че няма да обсъждаме хората без да ни разбират. Знаехме, че няма да видим Ана повече. Няма да управляваме същите предприятия вече. Затворихме една книга, но важното е, че я написахме сами, че винаги можем да я отваряме и да препрочитаме хубавите моменти.Ако кажа, че много ни хареса, пак няма да е достатъчно, за да опиша нашите емоции. Всеки създаде спомени, всеки научи нещо и всеки ще запомни Германия с много положителни емоции.
На мен се падна честта да благодаря от името на всички ни. Казваме едно огромно БЛАГОДАРЯ на учителите, които бяха с нас. Благодарим ви, че се грижехте за нас, че ни търпяхте, че ни показвахте къде грешим, че ни научихте на всичко и че поставихте корицата на тази книга, която без вас нямаше да бъде написана, която без вас щеше да представлява само разпилени и празни листя.
Благодарим и на екипа от F+U, че ни потопи в икономиката, историята и културата на Германия, че ни показа какво е да си предприемач. Благодарим на Еразъм+, че финансира този страхотен проект. Ако 11 “А“ написаха първата част на тази книга, то ние написахме втората, а септември месец се очаква и третата част. Благодаря и на теб, читателю, че стигна до последната точка от част 2 и се докосна до нашето приключение.
Йоана Поповчева, ученичка от 10 а клас,
участничка в мобилността
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация