Сложността може да расте в последователни стъпки, вместо машината да се преработва изцяло. Ниските нива на поведение остават незасегнати. Дори ако се окаже, че ниското ниво пречи на някакво поведение от по-висш порядък, доказаното правило се потиска временно, вместо да се изтриваV Програмата никога не се променя, просто се игнорира. Поведението от по-високо ниво изземва функциите на по-ниските нива, когато иска да поеме контрола.
Мозъкът и тялото са създадени аналогично. От най-ниското ниво. Измисляме малка схема, която изпълнява проста функция, и създавате много от тях. После наслагвате второ ниво от сложно поведение, което възниква от наличния набор функциониращи рефлекси. Първият слой продължава да действа, независимо дали вторият работи или не. Но когато вторият слой успее да създаде по-сложно поведение, той-изземва действието на слоя под него. Разпределеното управление трябва да израсне от простите системи, които вече работят.
Правете първо простите неща. Научете се да ги правите безупречно. Добавете нови слоеве на функциониране над резултатите от простите задачи. Не променяйте нищо в простите неща. Постигайте същата безупречна работа на новия слой. Правете това до безкрайност. Имаме отделни специализирани части, всяка от която се грижи за някаква важна цел. Сам по себе се всеки е непълноценен, но заедно, организирани в много разнообразни структури, със сложна йерархия на контрол, те пораждат съзнателност. Умните неща се пораждат от глупавите неща.
Координацията между конкуриращите се части е съвсем слаба. Глупавите агенти участват в в сложна организация, като едновременно си помагат и се съревновават за ресурси и признание. Интелектът се генерира от хлабав съюз между почти самостоятелни служби с почти независими цели. Мозъкът не е монопол, а безмилостна екосистема, където конкуренцията поражда спонтанно сътрудничество. В изземващата, мрежова йерархия информацията и решенията се предават от долу нагоре и встрани. Без значение на нивото, модулите са равни и всеки модул върши това, което умее най-добре.
Липсва пряка комуникация между отделните агенти. Цялата комуникация се извършва чрез наблюдение на ефектите от действията, които други агенти упражняват върху външния свят. Всеки изпраща съобщението си като извършва реално действие. То от своя страна се деактивира, когато види промяна в средата, извършена от друг агент. Няма централна памет, нито централно командване, нито централен разум. Всичко е разпределено. Самият свят се превръща в централен регулатор. Множество агенти комуникират помежду си посредством света. Само тези, които успешно изпълняват задачата, привличат вниманието на други агенти.
Кевин Кели – Извън контрол