C’?tait merveilleux ! Дакота и Надя ни пренасят в света на насилниците…
Когато един обикновен танц ни разказва цялата история… толкова много докосващо, толкова много, че всяко движение има смисъл – изригваща смес от отричащи се чувства: любов, страст, насилие и сцепление. Красива интерпретация, която поема сърцето и чиито сълзи текат от чистата емоция…
Движение = усещане, емоция, преминаване на „живота“ … транскрипцията е великолепна, досадна, болезнена и реалистична . Телата им говорят и крещят и се преместват емоционално в пространството. Изкуството е средство за изразяване, една невидима транскрипция , която идва от дълбините на нашето същество.
Колко са объркани и преплетени всички чувства – любов, която стои в болката и предизвиква болка. Страст, която замъглява съзнанието и премахва границите. Болка, която става поносима и невидима, заради илюзорната и притежаваща любов. Насилието, в което сме готови да живеем, заради страхът, че ще пропаднем в дълбоката тъма, загубвайки другият. Надеждата, която никога не си отива, не ни напуска, защото вложеното е превърнало ситуацията в част от общото.