Срещи с родители. Срещи с психолог. Срещи с директор. Срещи с педагогически съвет. Те са нашите звезди. Лошите момчета и момичета. Обръщаме им повече внимание, отколкото на всеки друг. Те го усещат и това им харесва. Костват ни огромни усилия за да държим системата на границата и в някакъв работен режим, но онзи скрития морален разпад никой не може да го спре.
Хиляди минути загубено време. Разговори, доклади, комисии за борба. И за какво? Процентите, на които ще променим посоката, не си струват усилията. Останалите ще са завлекли след себе си много повече в тази ситуация на работа на празни обороти. Прекаленото внимание, отстъпките с надеждата, че нещо ще се промени и липсата на навременни наказания си е чиста победа в зоната на това малцинство от рушащи и неприемащи правилата.
Ние си мислим, че те не са на улиците, и родителите си го мислят. Спасили сме ги от лошата среда. Измамни мисли. Телефонната свързаност е постоянна и те са си непрекъснато там. И идиличния свят на смелите им по бандитски герои, на които всичко е позволено. А какво става след училище, бедни са ни фантазиите, или просто не искаме дори да си го помислим.
И така, те вършат подривната си дейност точно там, където има най-голям шанс да успеят. В училище. Там са в ролята на герои. Разминава им се прекалено често. Действията им разяждат умовете на съучениците им. Системата се разбива, дори когато само няколко индивида играят извън правилата . Спиралата на по-малкото усилия, на интересчийството, на преписвачите, на премахнатите скрупули и липсата на морал започва да господства все по-често. Дори в главите на добрите, успешно привнесена от звездното ни малцинство.
Обърната и объркана система. Изядено време, което добрите ни ученици не са получили като внимание от нас. Дали е прекалено късно. Определено е. Ние няма да ги променим. Моментите са били на територията на едни други дестинации. Границата от 5 клас е отдавна премината. След нея следва само ограничаване на щетите. Ние само можем да спасим добрите. Като ги отделим от лошото влияние на това влиятелно малцинство. Време е да се стигне до този извод – с отстъпки, с говорене и убеждаване няма да стане. Това време вече е минало.
Отдавна си ги знаем. Става въпрос за по-няколко ученици в клас. В някои класове ги няма, но заразата прониква безпрепятствено и понятието клас не е никаква граница. Моралната зараза и идеята, че лошите действия и мързелът може да ти се разминат е най-страшната поразия от всички останали. Идеята, че всеки задължително трябва да бъде ученик е добра, но с подобни ученици системата само губи и се разпада. И така – нужни са ни училища, в които спазването на правилата е задължително, а не препоръчително.
Ясно е, че всичко започва от върховете и нишката се е прекъснала там. Обратната спирала трябва да се задейства с огромна порция правила и справедливост. Ще мине много време, но спазването на закони и правила трябва да започне, защото в един момент никой няма да може да спре този разпад. Мнозинството с готовност ще влезе в правилният коловоз. Ще го направи с желание. Само едно активно малцинство трябва да се пребори с друго активно малцинство и да задейства правилната система.