За какво се сещате, когато чуете думата „зависимост“? Първото нещо, което на мен ми идва на ум, са алкохол и наркотици. Но зависимостите далеч не се ограничават до тях.
Днес сме изправени пред свят, които предначертава съвсем нови пътища. Ние се променяме успоредно със света. Тази промяна довежда до една продиктувана праволинейност в живота на повечето хора. Стремим се към перфекционизъм и приемаме стреса в ежедневието си като нещо обичайно и очаквано. Но този стрес е причината за възникването на много от зависимостите.
Какво всъщност е зависимост? Зависимост е, когато не можеш без нещо, не се чувстваш на място без това нещо. Както казах, за зависимостта си има причина. Една от тях е стреса. Други фактори, които според мен са ключови при формирането на зависимост, са липсата на обич, търсенето на внимание, незаинтересованост от към страна на родителите и средата, в която се намираме. Бих казала, че средата или кръга от близките ни хора оказват изключително голямо значени върху изграждането на характера на човек и формирането на навиците, целите и светогледа му като цяло. Представете си, че вашият приятелски кръг се състои от 5-ма души, но те всички пушат. Е, вероятността и Вие да пропушите е повече от голяма. Възможен е и вариант, в който не се поддавате на изкушението да задоволите любопитството си, и не прибягвате до цигарите. Но тогава вероятността да смените групата, също е голяма. Освен обкръжението, липсата на обич и пренебрежението на родителите оказват въздействие. Тогава човек не намира подкрепа у никого, чувства се сам, изоставен, неразбран и прибягва до положение, в което се оказва зависим от нещо, за да може по някакъв начин да подтисне страховете и тъгата си.
Да си зависим не означава непременно да пушиш или да пиеш. Има много хора, които са почитатели на алкохола, но не са зависими от него. Правете разлика между човек, който харесва виното и човек, който не може без едно шише да преживее деня.
Но много хора не осъзнават, че са зависими, защото, както вече написах, зависимостта не се ограничава до алкохол и цигари. Помислете за шопинг маниаците – хората, които са изпаднали в такова състояние, че задължително трябва да си купят нещо в рамките на деня – било то химикал, тетрадка или каквото и да е друго. Те просто усещат нуждата да похарчат парите си, да станат притежатели на някаква нова вещ, за да се почувстват по-добре.
Някои хора се нуждаят от шоколада, също както се нуждаят и от кислород. Други си купуват билетчета от Националната лотария, пускат тото, играят Еврофутбол – зависимост към хазарта. Трети не могат без да работят – чувството на заетост сякаш ги поддържа живи. Това са така наречените работохолици.
Но най-голяма е зависимостта ни от електронните устройства и Интернет. Пробвайте да оставите телефона си за 24 часа. Дали ще успеете – никакъв Инстаграм и ровене в сторитата, никакъв Снапчат – предупредете хората, че ще си развалите дните, никакъв Фейсбук – няма да има кой да ви подсеща за рождените дни на „приятелите“ ви. Не отдавна руски психолог проведе такъв експеримент с група тинейджъри и резултата беше потресаващ – много от тестваните не са издържали дори 4 часа без електронни устройства и достъп до Интернет. Но тези, които са изкарали деня, отбелязват, че са разполагали с много свободно време, когато не се занимават с виртуалната реалност и не се ровят в живота на другите, изкуствено предтсвен като „идеален“ в социалните мрежи. През това време те преоткрили много от себе си – от потенциала си. Едно момиче разбрало, че може да рисува, например.
Зависимости има още много и сигурно ще продължава да има, ако не се осъзнаем. Няма смисъл да ви говоря за последствията, защото това, че някъде четем какво може да ни се случи или какво е по-правилно да правим, не ни кара да се променим. Това, което аз отправям като послание, е именно осъзнаването. Никой не ни е казвал, че животът е розов, че е честен, справедлив и че ни чака с отворени обятия. Реалността е трудна и понякога дори смазваща, но именно така ще ни научи на важни уроци чрез болезнената практика. Приемете, че ще се сблъсквате с още много, много проблеми по пътя си на самоусъвършенстване. А проблемите са за това – за да се решават. Не трябва още пред първата трудност да тичате за кутия шоколадови бонбони, цигара, билетче или не знам си още какво, за да подтиснете болката. Научете се да се справяте с нея сами, а не като изграждате зависимости.
Няма да обсъждам прибягването до наркотични вещества или други подобни с цел приобщаване към дадена група, чийто членове са „готини“, защото това непосредствено търсене на внимание говори само по себе си и е достатъчно жалко. Бъдете себе си, защото имате само едни шанс да живеете. Създайте неповторим този единствен живот, изпълнете го с любов и приключения, а не със зависимост. Ако няма кой да ви подари усмивка….подарете вие на някого! Защото една подарена усмивка не струва нито особено време и усилия, нито пари, но резултатът от нея може да е едно оправено настроение, едни стоплени очи.
Йоана Поповчева ,11а клас