Странни същества са хората. Никога не можеш да разбереш какво се таи вътре в душите им. Крият раните си и не допускат никой вътре. И колкото повече са страдали, толкова повече копнеят за справедливост. И правила. Световете са им черно-бели. Те не искат много –само да не им се пречкат и да ги оставят на мира. И някой, който да запълва празнините и тъмните кътчета на умовете им.
Уве е доказателството за това, че хората почти никога не са това, което изглеждат на пръв поглед.
Само, че Уве изобщо не се разправя, мътните ги взели. Той просто мисли, че което е право, си е право. Нима това е неразумен подход към живота?”
„Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.”
„Човек трудно признава, когато сгреши. Особено когато е бъркал прекалено дълго време.”
„Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”
„И отвсякъде изниква мисълта – толкова ли трудно нещо е в объркания свят наоколо – да постъпваш правилно, независимо от последствията или облагите, които са леснодостъпни при компромисите. Живот, изпълнен с много труд и неуморна защита на личните правила за добро и зло. „
„Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.”
„Изрита силно металния прът. Не че се клатеше или беше килнат, но не е зле човек да проверява. Уве беше от хората, които проверяват всяко нещо с як ритник.”
„В живота на Мъжа идва момент ,когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората , които позволяват да ги тъпчат , или не.“
„Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно на бяло. А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.”
За жалост мъката на тези трудни, праволинейни радетели на истината и правдата в повечето случаи не им е съдено да запълнят празнината и си оставят неразбрани и неразпознати.
„Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тя да ги раздели.”
„Тя често казваше, че „всички пътища водят към предопределеното ти място”. За нея това беше нещо. За Уве обаче това бе някой.”
„Най-големият страх от смъртта е, че тя ще ни подмине. Че ще ни остави сами.”
„Уве беше упорит, трудолюбив и честен, имаше волята да се бори в името на каузата, в която вярва.“
Всъщност точно тези влачени и мачкани от съдбата хора, са способни на огромни порции отдаденост и страст. При ясна посока и смисъл, те ще я следват неотклонно и ще помагат на хората около себе си. Чувствайки се потребни, те ще намерят сили да продължат. Ще се борят, не за себе си, а за самата идея да направят света едно по-спокойно и разбрано място.
„Всяко човешко същество трябва да знае за какво се бори. Така казваха. А тя се бореше за доброто. Бореше се за децата, които нямаше. А пък Уве се бореше за нея. Това беше единственото нещо на този свят, което наистина познаваше.“
Когато една от приятелките й я попита защо го обича толкова много, тя отговори, че повечето мъже бягат от ада, докато мъже като Уве се хвърлят в него.“
Човек на име Уве – Фредрик Бакман – 1 2 3 4 5 6 7 8