Не я разбирам тази лудост и защо родителите причиняват това на децата си в 7 клас. Много ми е любопитно да видя една статистика каква е корелацията между количество частни уроци за изпитите в седми клас и професионален успех след това. Изобщо не съм убеден, че това ‘счупване от учене’ на децата им оказва благоприятно влияние в дългосрочен план. Същото важи и за кандидатстуденските неволи и огромните усилия, хвърлени от вече порасналите гимназисти!!!
Един възможен подход би бил да има директно наблюдение в класовете и една две години децата да ги наблюдават и после се отсяват, на които им е трудно , но в период от достатъчно време и тестове, а не хоп идва денят Х и видиш ли, или изгрява слънцето след това или потъваш в блатото! Както е в Германия и Холандия…
ГЕРМАНИЯ:
До 4 клас се учи в основно училище. След това с препоръка от учителя/както и оценките се кандидатства в желаното училище -гимназия , реално училище или други видове, като родителя има право да избере с детето къде да кандидатства, но училището решава кой взима. След това 5-ти и 6- ти клас са “пробни” и след тях или остават децата там или ги местят в подходящ друг вид училище. Местенето става след разговор с родителите и препоръки на училището в 5- ти и 6- ти клас и наблюденията над ученика , резултатите от тестовете и контролните.
С една дума, никой не зубри, а си учи постепенно и всяко дете си идва на точното място с неговите си възможности и темпо в ученето. Има и недостатъци и проблеми на системата, но проблемите идват често от родителите, които смятата, че детето им е супер гений, а тестовете и наблюденията показват друго. Накрая вече идва 7- и клас и си поемат всеки в своето темпо и точното училище, без изпити, нервни обриви , зубрене за деня Х , комплекси и чувство, че детето ако не влезе в гимназия АБ е провалило не само собствения си живот, а и живота на всички около него.
Ако не е в гимназия в Германия пак може да стигне до абитура. Просто пътят е по-дълга. Точно затова ранното решение в кое училище са е детето не е нещо супер решаващо. Някои деца разцъфват по-късно.
ХОЛАНДИЯ:
В Холандия децата имат външно оценяване по 5 предмета два пъти годишно и започват още от 1 група. Тестването продължава около седмица. В 8 група гледат резултатите от последните 3 години и всеки си тръгва по пътя. Няма драма, няма частни уроци, няма истерии.Всичко си става постепенно с учене и според нивото , темпото и даденостите на самото дете.