Крайните игри се играят от известен брой играчи. Те имат установени правила. Има установена цел, постигането на която слага край на играта. Футболът например е такъв вид крайна игра. Играчите са в екипи, с които лесно се различават един от друг. Има правила, както и рефер, който да налага спазването им. Всички играчи са се съгласили да играят по правилата, както и да приемат наказанията, когато са ги нарушили. Всеки от играчите се е съгласил с условието, че който отбор е отбелязал повече голове в края на крайния период от време, ще бъде обявен за победител, играта ще приключи и всеки ще си отиде вкъщи. В крайните игри винаги има начало, среда и край.
За разлика от тях безкрайните игри може да бъдат играни както от известен, така и от неизвестен един на друг брой играчи. В тях няма точно определени и споделяни от всички правила. Макар да е възможно съществуването на набор от закони, които да урегулират поведението на играчите един спрямо друг в някакви широки граници, в техните рамки е възможно изключително разнообразно поведение. Ако решат да нарушат споразумението, дори и това е възможно. Линията на поведение, която всеки играч реши да следва, си е лично негов избор. Освен това може да променят и стила си на игра по всяко време, по свое усмотрение, подбудени от причини, за които те си знаят.
Безкрайните игри протичат безкрайно във времето. Тъй като нямат установени условия за край, няма и такова нещо като „победа“ в тях. В безкрайната игра целта е да продължаваш да си в играта. Крайните цели се превръщат в прекалена заплаха за безкрайната визия. Крайната мисловна нагласа постига бързи резултати, но безкрайната помага да играта да продължи и да не изразходва волята и ресурсите. Да живеем като безкрайни играчи, означава, че сме задвижвани от стимула да реализираме кауза, която е по-голяма от самите нас. Безкрайност означава организацията да ни надживее и да продължи да разпределя своите плодове за общото благо.
Справедливата кауза, за сбъдването на която работим, е онова нещо, което придава смисъл на усилията и живота ни като цяло. Тя е стимулът да продължим да играем. Каузата трябва да е оптимистична и позитивна. Тя е онова нещо, на което вярваме, и което отстояваме. Каузата трябва да е отворена за всеки, който иска да допринесе с нещо за нея. Човешките същества копнеят да бъдат част от нещо, да принадлежат , да играят роля, да помогнат. Тя трябва да бъде в полза за останалите и да бъде устойчива на промените. И последно – трябва да е смела, мащабна и като цяло непостижима.
Доверието се трупа малко по-малко и е обратнопропорционално на слабостта. Без доверие в екипа всички пробойни и дефекти в организацията остават скрити. Доверието създава зона на сигурност. Доверието налага рискове и се развива активно и постоянно. Ако не можем да разчитаме един на друг в екипа, няма да стигнем далеч. Правилният начин е да се изгражда безопасна среда, в която непрекъснато се стимулира и изгражда. Играта започва да се играе с правилната мисловна нагласа.Система, която награждава постоянството, а не пиковите стойности. Лидерите са отговорни за създаването на среда, фокусирана върху доверието, среда в която информацията протича свободно и може да бъде поискана и дадена.
Лидерите позволяват разгръщането на НЕетична фирмена култура в организацията.Лидерите не са отговорни за резултатите, те са отговорни за хората, които отговарят за резултатите. Ситуация, в която добри хора вършат лоши неща. Висока производителност за сметка на поругани правила. При Дебалансирана система, в която се набляга на крайния резултат и пренебрегва доверието, етиката се плъзга по наклонената плоскост.
Да намериш своя справедлива кауза и тя да ни въодушевява да се обградим с хора, с които да споделяме една Кауза, хора на които да вярваме и които вярват в нас. Да намерим достоен противник, с когото да се сравняваме и който да ни подтиква към постоянно самоусъвършенстване.Да се припомняме, че сме по-отдадени на каузата си, отколкото на всяка друта идея, която по-настоящем следваме. Когато възприемаме конкуренцията като достоен противник, от плещите ни пада напрежението на победата на всяка цена .
Когато един безкраен лидер с кауза погледне напред във времето и види, че пътеката по-която върви сериозно ограничава възможността му да постигне справедливата си кауза той проявява гъвкавост и е склонен да рискува всичко, за да започне отначало.Изисква се смелост да водиш и да промениш възприятията си относно процесите, които задвижват света.
Капитализъм в действие и бюрокрация, създаваща ненормални норми.. Когато лидерите изберат процедурата пред преценката за справяне с проблемите, липсата на етика не намалява.Лидерите, които осигуряват на служителите си справедлива кауза, както и възможността да работят в екип, изпълнен с доверие, за нейното постигане, изграждат такава култура, в която моралът се спазва. Поставете човек с неетични постъпки в организация със силни ценностни стандарти и той ще започне да действа според правилата.
Безкрайната игра-Саймън Синек