Създава се от оптимистичното мислене, емпатията чрез слушане и лидерството. Емоционалната интелигентност е процес, който преминава през самоосъзнаване/разпознаване на собствените си емоции/, самоуправление/управляване на емоции и самомотивация/, социално осъзнаване/ разпознаване и разбиране на емоциите на другите/ и управление на взаимоотношенията/ управление на емоциите на другите/ . В този процес се изграждат най-различни емоционални умения.
Използват се най-разнообразни практики / Дисциплина с фокус върху ученика, Отговорности и избор, Топлина и подкрепа (от учителя и връстниците), Дискусии в клас, Самонаблюдение и самооценка, Разнообразни методи в преподаването, Реалистични академични очаквания, Обратна връзка и коучинг/
Използват се и най-разнообразни техники / Техники за разбиване на леда – учениците се опознават и развиват по-добри взаимоотношения, Загряващи техники – предизвикват интерес към урока, Разнообразни дейности за учене – поддържат интереса и включват учениците с различни стилове на учене, Мозъчни атаки и дискусии – насърчава се споделянето на знание и мнения, Ролеви игри и симулации близки до реалния свят, Съвместно учене – през групови задачи и проекти /
ЧАСТЕН СЛУЧАЙ :
Взимането на самостоятелно решение и поемане на отговорност за тези решения е едно от основните характеристики на емоционалната интелигентност. Често учениците са недоволни от оценките си и от това, че ги карат да учат неща, които не са им нужни, или безинтересни. Да оставиш мотивацията в техните ръце е добър подход в подобряване на емоционалните взаимоотношения и е част от процеса на създаване на емоционална интелигентност. Умения като самоконтрол и адаптивност са важни и полезни. Фокусът върху отговорността е основен принцип в ЕИ.
Подходът е следният – в часовете по учебна практика има едно непрекъснато решаване на задачи. Оценката се образува от предаването на няколко такива решени задачи. Това дава възможност на всеки да работи в собственото си темпо. Срокът е даден, решението си е негово, може да ги реши в луд бачкаторски режим за 1/3 от времето и след това останалите часове да използва както сам реши. Може да пропусне работата в определени часове, ако не е в състояние да работи и има лични проблеми в главата си. Може да реши, че 5-цата му е достатъчна и да не реши последната задача. Или да реши задачата за 3-ка, за да му бъде признат предмета. Отговорността и решенията си са негови. Колкото са повече възможностите за избор на неща, които зависят от учениците, толкова повече ще спада недоволството в тях и ще развива техните умения за самоконтрол, инициативност и адаптация във всякаква среда.