Архив

Календар

октомври 2019
П В С Ч П С Н
« юли   ное »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Едно момиче разказва за своите емоции при пътуването си в Португалия

20.10.2019г. Градът спи. Тъмнината и спокойствието са покрили като с мантия град Сандански. Само девет прозорчета светят. Девет чифта очи сънено се подготвят да напуснат домовете си за седмица. Седем ученици, двама учители. Мислите, въртящи се в умовете им, в този ранен час, са най-различни. Трепет, срах, съмнение, радост.

Учениците, малко притеснени, но и изпълнени с вълнение прегръщат родителите си и смело поемат накраткия  3 528-километров път до Алмада, Португалия, по европейски проект Еразъм „Минало, настояще, бъдеще – спомени и мечти”.

        Самолетът излита. Довиждане, България!

Здравей, приключение!

 Първа спирка – Мадрид, Испания. Разговорите между учениците и учителите са наситени със спомени, очаквания, леки притеснения. Още през този първи ден,обстановката е топла и изключително приятелска.

Втори полет. Мадрид – Лисабон. И ето тук започва истинската история.

След близо шест месеца от последната среща на българските ученици с част от португалските, новите приятелства са факт, а нетърпението и вълнението карат сърцата да затуптят още по-бързо. И ето, че моментът настъпва. Те са заедно отново.

Но нека сега, за да бъде разказът ни по-реален, позволим на учениците, от първо лице да разкажат за вълшебно преживяната седмица:

Слизайки от последния самолет, бяхме леко притеснени, защото някои от нас щяха да бъдат настанени при семейства, които не познавахме. Сякаш все още не бяхме осъзнали случващото се. Доста уморени поради недостатъчния сън и смяната на времето, гледахме леко скептично на случващото се. Не бяхме сигурни, че е нещо, което желаем да ни се случва. Но това абсолютно се промени, когато съзряхме група подскачащи и усмихнати тийнейджъри, държащи листове в ръце, с надпис: Добре дошли в Португалия!

Запознахме се с тези, които не познавахме, прегръщахме силно онези, които не бяхме виждали от много време. След това поехме по пътя към новите си домове. Топло посрещане ни очакваше там! Толкова много старание бяха вложили учениците и техните семейства. Поради този вид настаняване, всъщност, ние успяхме поне отчасти да се потопим и опознаем толкова различната, но и в същото време толкова близка до нашата, португалска култура.

През цялата седмица имахме различни дейности в училището. Представяхме цитати от родни писатели. Разказвахме легенди, свързани с местата, където идваме. Правихме опити, свързани с макро и микропластите и тяхното влияние върху живата материя. Работихме в чуждестранни групи, решавайки даден казус и давайки наши собствени предложения, свързани с опазването на океана и околната среда като цяло.

Прекарвахме цял ден, всички заедно – Българи, Португалци, Турци, Поляци и Румънци. И това време доста успешно ни сближи и ни накара да се чувстваме като едно цяло.

Забавлявахме се, разглеждахме забележителности. Посещавахме типични ресторанти, пътувахме и се наслаждавахме на изумителните гледки, които ни предоставяше Португалия!

Просто бяхме заедно, подкрепящи се, радващи се, обичащи…

Хората биха казали, че е невъзможно да се сближиш до такава степен с някого в рамките на само една седмица. Но НИЕ, всички ние сме реалният пример, че това е истина – възможно е, вярвайте ни!

След толкова специалната седмица, последва и емоционалното сбогуване. Безброй прегръдки. Неспирни сълзи. Неизказани думи.

Едва се качихме в самолета.

 Едва спряхме сълзите си.

Едва напуснахме това чудно земно кътче, заело ключово място в сърцата ни!

Променихме ли се? Обогатихме ли се? – Бихте попитали.

Да, по неописуем начин тази седмица някак ни направи по-добри, по-топли, по-усмихнати. Успяхме да видим света от друг ъгъл. Усъвършенствахме приятелствата си, научихме се да мечтаем, смело.

Различни сме, да. Различни сме. Повече ХОРА сме сега/

Никол Парапанова, 12в клас в ЗПГ Сандански, участник в проект „Минало, настояще и бъдеще- спомени и мечти“

Подобни публикации: