„Повечето деца добиват уменията да ползват измама още от малките училищни класове. Стартовата възраст на неморалните занятия е все по-ниска. В малките класове пропушват, в малките класове опитват за първи път от специалните цигари или алкохола. “
„Хитреци винаги е имало. И в нашите ученически години имаше такива, които преписват или чакат някоя подсказана дума. Само, че бяха в пъти по-малко. Още нещо. Тези подходи бяха оръжие на най-слабите или най-мързеливите. Съвестните ученици не прибягваха до лъжа. Днес е любим похват дори на отличниците. Неговото практикуване не поражда нито свян, нито разкаяние. На училищната измама днешните деца гледат със снизхождение и посрещат всяка възмутена реакция с „какво пък толкова, всички го правят“.
Лошите навици не дразнят съвестта ако се употребяват в малки дози и продължително време. С тях се свиква. Като всяко пристрастяване. Защото кой е казал, че лесните успехи, постигнати отначало с дребни, а после с все по-дръзки измами не водят до пристрастяване!
„Това да излъжеш на едно контролно, да получиш незаслужено висока срочна оценка или да завършиш с несъответстваща на знанията диплома може и да изглежда дребнаво някому. Въпросът не е в числата , а в навиците. Защото този, който е пораснал със склонността да мами и саботира справедливостта, ще бъде вероятен носител на същия аморален манталитет и в зрелия си живот. Лесният начин за постигане на незаслужен успех е инструмент на корупцията. И ако не умеем да наказваме първите стъпки за погазване на честността в училище, едва ли ще намерим противодействие на корупцията, израснала от несанкционираните пороци.“