След първите положителни отзиви за успешното преминаване към електронна форма на обучение в момента се заформя противоположното мнение, че заради дистанционното обучение знанията на учениците в училище са паднали драстично. Защо дистанционното обучение започна да се демонизира ?
Може и да има нещо вярно в това, но се прекалява с този извод. Да наистина учителите загубиха директния контрол върху знанията на учениците и нямат пълната сигурност доколко тези знания са плод на индивидуални постижения или резултат от съгласуваната колективна мощ на преписваческа завера.
В тези модерни времена учениците са също толкова изобретателни и в реална среда и оценката се е превърнала във фикс идея на съвременното образование. Модерните ученици нямат никакви скрупули и ако може да минат с минимални усилия ще го направят. Електронната среда го позволява по-още по-лесен начин.
Въпросът е как да спрем девалвацията на съвременните знания. Ако изхождаме от това колко назубрени знания са влезнали в главите на нашите питомци, то наистина това количество драстично намалява. Те биха казали от какъв зор да си пълня мозъчните гънки с факти, които не биха имали никаква практическа полза за мен. Общата култура не е на мода в 21 век.
И така наистина ли тези 5 месеца не добавиха нещо полезно в образователната система на света. Не е ли успех това, че вече никой български учител не се страхува от ТЕАМС и ЗУУМ и знае как да ги използва. Видяхме и ефектът който се получи в първите няколко седмици на това рязко преминаване в електронна среда. Учениците се почувстваха в свои води и реагираха положително с проактивност и желание за работа. Вече всеки има познания за това как се провежда видеосреща. Как се споделят файлове и други ресурси. Учителите откриха богатството на интерактивните онлайн ресурси.
Никой не се замисля, че нивото на електронно взаимодействие в училище е невъзвратимо променено. Учителите получиха инструментите, с които може да разнообразят учебния процес и да го издигнат на ново ниво в завръщащото се присъствено обучение. Всеки съвременен лаптоп с Windows 10 притежава възможност да споделя училищен интернет, премахвайки дежурните оправдания и превръщайки смартфоните на учениците в тестови станции и в откривателски експедиции в мрежата.
Въпросът, който родителите не си задават е защо има големи групи подрастващи, събиращи се по-късни доби пред блокове и паланки. Нима това не е ролята на родителите да създават привички и правила в умовете на децата си. Няма как училището да постигне целите си, при липса на подкрепа от тяхна страна, нито в дистанционен, нито в електронен вариант. В момента учителите притежават новите умения, но дали ще получат подкрепата от страната на учениците и родителите. Та нали думичката домашно се е превърнала в мръсна дума и когато учениците почнаха да ги получават в електронен вариант се оказа, че са претоварени и не смогват на новото електронно темпо.
Претоварени, или откриха, че досега училището е било зона за приятелски срещи и закачки за повечето от тях и ученето и било на втори план. Нивото било паднало – ами това се случва всеки път след двумесечната лятна ваканция. Нетрайни теоретични знания, получени от назубрен урок в период на очакване да те изпитат. Твоят ред е дошъл, а като мине следва голямо и блажено живуркане. Не ,че не ги разбирам учениците – когато имаш 15 предмета и очакват от теб да си факир по всичко си създаваш стратегия, която да улесни живота ти.
Цялата система е объркана и ако зависеше от мен бих заменил 15-те предмета седмично с 5. Бих променил и броя на сроковете на 5 . Бих направил така, че във всеки от тези 5 срока да се учат максимум по 5 предмета. Като всеки ден да присъстват максимум 2 от тях, със задължителни 2 разтоварващи предмета в паузата на основните предмети. С часове започващи от 9 часа и завършващи в 16 часа. С невъзможност да се напуска територията на училището и с извънкласни дейности като завършек на деня. Само, че това няма как да се случи без подкрепата на държавата, която да започне тази промяна от 1 клас и да я въведе до край с твърдост и неотстъпчивост.
Училището не е пансион, но щом родителите го искат може да го направим. Щом искат да делегират цялата отговорност върху учителите, така да бъде. Но да я има пълната подкрепа на държава и родители. И първата стъпка логично би била да се отсее плявата. Онези неуправляеми деца, които провалят усилията на всеки учител, създавайки свои копия сред останалите и в крайна сметка блокиращи голяма част от усилията на училищната система. Съжалявам, но безплатното образование не е панацея и по-решение на училището би трябвало да става платено. Ако някой иска да бъде член от тази система трябва да спазва правилата.
Пак ще го повторя, който иска да получава знания, го прави, независимо от формата на обучение. Така са го научили неговите родители, това са техните правила, но среда в която има изкушения, винаги взима своите жертви. Единиците, които не спазват правилата, провалят цялата система. А когато си принуден да учиш неща, които не са ти интересни, изкушението побеждава на 99%. И друго бих направил – първият месец бих го определил като Онлайн подготвителен, преди 15 септември, с възможност учениците да влизат в часовете на всички преподаватели в училището, да слушат, да задават въпроси, да се ориентират. Ето ви предимствата на дистанционното обучение. Дори с възможност да влизат 7-класниците в края на предишната учебна година в часове и да правят своята кариерна ориентация с родителите си.
Бих развалил класната система и бих направил така, че всеки випуск да има програма с еднакви общообразователни предмети. Всеки ученик да влиза в определен момент, по който иска предмет, и при който учител си избере. Представете си, че всеки учител си има разписание, и учениците трябва да съберат в края на учебната година, определен брой часове, по определен брой предмети. Това, при кой учител ще ги вземат не е от голямо значение. Всеки сам си прави своята учебна програма за годината. Представете се, че отсъствията вече нямат значение, и че ако ученикът реши може да не присъства, а да си вземе часът дистанционно. Фантазии ще кажете. Сигурно е така, но са си мои фантазии и мога поне да ги споделя.
Ще попитате как тогава в тази мешавица учениците ще получават своите оценки. Варианти много – оценки от проекти, оценки от специално изпитване, оценки от изпит. Искаш да получиш оценка, няма проблем, учителите имат специално време за това, идваш в училище по това време и го правим. Даже бих назначил учител, който се занимава само с това, да изпитва учениците. Като външен човек, без предубеждение и зависимости. Този учител ще приема проекти, ще може да се свързва дистанционно с теб и да провежда изпитването пред свидетели от родителското тяло. Дори с реални изпити след всеки от 5-те срока в електронна офлайн платформа на компютрите в училище.
Едно е сигурно – комбинацията от присъствено и дистанционно създава доброкачествена смес от повече възможности. Само, че трябва да оставим учителите да си вършат работата и да им помагаме, а не да им пречим. Трябват правила, които да се спазват от всички. Правила, които ще променят системата.