Архив

Календар

февруари 2021
П В С Ч П С Н
« яну   мар »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728

Как ще се мотивират и виновно ли е дистанционното

Как ще се мотивират, това е въпрос на решения на министерството! Всичко останало са празни приказки и бягане от реалните проблеми. Защото в присъствена форма, това също е най-големият проблем. А за мотивираните ученици, ОРЕС е много по-добро от присъственото по много причини. Едно, че уроците са много по-интензивни, второ, че има много повече домашни и упражнение, и не на последно място, че ученикът се учи да бъде самостоятелен, а точно това е основния проблем на нашето образование – че учениците се учат да цитират, а не да мислят! Който работи, работи и присъствено, и дистанционно – това важи както за учениците, така и за учителите! Разликата е в по-осезаемата диференциация на крайностите при ДО. Мързеливите стават още по-мързеливи, а работливите се самонатоварват още повече. /В началото, но след това, което преобладава в средата побеждавава, но проблемите винаги тръгват от рамките, в които се провежда образователната система/

ОРЕС далеч не е единствения виновник за пропуска в материала. Просто е удобна изкупителна жертва. Нещо, което аз наблюдавам  с още живи спомени за ученическите години, е, че и 365 дни да се учи в училище, пропуски пак ще има. Проблемите са далеч отвъд ДО и обикновено са свързани със системни пропуски на децата още от началния етап на обучение и се натрупват през всичките години. Те пък се предизвиквани от редица фактори, сред които учебна програма, липса на подход от страна на учителите, системата, проблеми с възпитанието и отношението към образователния процес като цяло у дома и много други. Като цяло, децата, които не бяха сериозни преди ДО, не са сериозни и по време на ДО, както и обратното./абсолютно вярно – пропуските се натрупват/

Абсолютно. Има и още нещо съществено, а именно ОБЕМА на този така наречен матрял. Аз не познавам учител по математика, на който да му стига времето да предаде новите знания и после да ги упражни с учениците.Ами то е като с яденето – ако някой го тъпчете с храна, колкото и вкусна да е и добре приготвена, колкото и да е старателен той в “папкането”, в един момент ще откаже да поема повече. Така е и с учебния материал – когато не е съобразен като обем и сложност и няма достатъчно време учениците да му се “насладят” и да го “смелят” в упражненията, стигаме до проблемите. Така че вярно е и че учители, родители и ученици си имат вина и всеки трябва да оправи нещата, които зависят от самия него. Но си има и голям системен проблем с прекалено много и прекалено сложен учебен материал и решаването му е в отговорностите на МОН. Защото той поражда много от другите проблеми./натрупаните пропуски  и в резултат на прекаления материал, отказва учениците изобщо от ученето/

Моите наблюдения са в потвърждение на това, че оценките не са много реални. Съвсем основателно, защото семейството е вкъщи и подсказва, и реално учителят оценява знанията на цялото семейство. За голямо съжаление знанията на възрастните хора не винаги са точни. Забелязва се, че родителите са много чувствителни и основно жалбите, които са стигали до мен, са били заради това, че детето няма шестица. Очакванията за шестица в момента са много по-засилени от когато и да е било. Под една такава своеобразна форма на натиск, учителят най-вероятно завишава оценките, за да бъде и по-благосклонен, и за да не се получават конфликти в една дистанционна среда./Родителите имат своята вина за изместените приоритети в училище/

Ако някак въобще можем да помогнем на децата си, то е като им създаваме възможности. Като ги учим на отговорност. На труд. На самодисциплина. На самостоятелност. На критично мислене. Като им съдействаме да открият и разгърнат талантите си. И да изградят характер. Характерът е единственото, без което няма как да се премине през този живот смело, достойно и смирено. А той може да бъде развиван, независимо дали учиш медицина, готварство, фигурно пързаляне или история на изкуството. Ама как ще си изкарват парите, казвате. Мислите си, че знаете какво точно в бъдеще ще бъде “пари” и как ще се използва? Или че светът след 10, 20, 30 години ще е подобен на този, който познавате? Или че по-добре от децата си знаете какво обичат да правят, в какво с радост биха влагали енергията си, способностите си, сърцето си? /Знанията са нетрайни, изграждането на хора е основното/ 

КОПИРАНО ОТ ИНТЕРНЕТ, но не мога да намеря вече линк …

 

Подобни публикации: