„В пандемията връзката учител – ученик е прекъсната, защото тя не е само вербална. Ще има проблем не толкова със знанията, но със социализацията, която е част от образователния процес„. Това каза пред БНР проф. Сергей Игнатов, ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, преподавател в НБУ и бивш министър на образованието.
„Нашата система е претоварена. Не може всяко ново нещо, което се появява като знание, да се преподава на децата и да се разширява, разширява. Ето, сега е добро време за редуциране на някои неща„, коментира той.
По думите на проф. Игнатов в дигиталния век, в който живеем, най-важното нещо е емоционалната интелигентност:
„Това, което трябва да правят училището и образователната среда, е да поддържат в тези човешки същества усещането, че са човешки същества. Информацията е навсякъде и знанията се добиват по един или друг начин. Нищо лошо няма да бъде да се съкрати броят на някои теми. Трябва да се направи някакво пресяване“.
Диляна Славчева
И като е прекъсната какво правим, г-н Игнатов? И следващите години ли ще сеем през монитори и клавиатури нивата? Не може ли да се изработи кризисен план за присъствено обучение, дори с редуцирани часове, с двусменен режим, с редуциран брой ученици в клас и т.н. База има, ресурс има, желание няма
Петър Михайлов
Отдавна е прекъсната. Прекъснато е взаимодействието и учител – родител. Обществото е дискриминационно насочено срещу учителя… Връзките в самото общество липсват. Крайна поляризация. Абсолютна липса на взаимно доверие. Егоизмът, себичността, злобата и завистта ръководят инстинктивно обществото. Всичко се корени в липсата на отговорност, възпитание, уважение, респект пред авторитетите. Нашето общество се разпада. Отчуждено е до крайна степен. Недоволно е от всекиго – учител, лекар, политик, журналист и от всяка институция. Тепърва ще има гнили плодове анархистичното поведение. Саморазрушителната сила на българите е плашеща. Едва в началото сме.
Tsvetanka Manolova
Въобще не е прекъсната! Звъня, пиша на родители и ученици. Правя общ разговор с всички през групата на класа в месенджър. Имам група на родителите във вайбър. Сигурно им е писнало от мен ????. Онзи ден пак се бях разпенила за документите за стипендия – закъсняхме със срока, но половината колектив беше болен от ковид. Един от моите хубавци ми рече: „Госпожо, какво само питате и подсещате. Казали ли сте на родителите – казали сте. Да не сте ни майка – който иска, да си пуска документи. Като забрави – негов проблем. Вие ни мислите повече от нашите родители.“ И в момента им проверявах домашните и на всеки един съм написала по нещо. И не става въпрос за малки деца, моите са в 11 клас. МОИТЕ! + двете рожденни мои. Но са все мои и ги мисля постоянно. Така че, стига коментари на хора, които нямат нищо общо с професията ни и не знаят, а най-важното не могат да разберат какво е да си учител, класен ръководител, втори родител!
Диляна Славчева
Tsvetanka Manolova , четете ли внимателно госпожо? Колеги сме и в бързината да изпълняваме всичко в срок, често пропускаме същността. Твърдението на г-н Игнатов е друго – връзката учител- ученик НЕ Е САМО ВЕРБАЛНА. Акцентирам на това, Вие ще разберете смисъла в изказването му. Апропо, половината от бумащината и административните задължения на учителя са напълно излишни, 25 години го приказваме, но никаква полза. Как на времето се управляваха огромни класове и училища с много по- малко бумащина? Нещо, което сме правили и преди, но акцентът беше върху самото образование! И го имаше без документация, платформи и административна тежест. Замислете се, спомнете си!
Tsvetanka Manolova
Диляна Славчева „В пандемията връзката учител – ученик е прекъсната, защото тя не е само вербална. Ще има проблем не толкова със знанията, но със социализацията, която е част от образователния процес„ – знам какво е вербална и невербална комуникация, преподавала съм „Бизнес комуникации“. Когато се осъществява комуникация, а в днешно време има достатъчно средства за такава, не може да говорим за липса на социализация. Учениците не са откъснати от света, един от друг. Учебните им часове са в електронен формат, но те излизат навън, срещат се, общуват. Това никой не им е забранил и те го правят ежедневно. А преди пандемията какво правеха?! Отиваха в кафене, сядаха един до друг и се вторачваха в телефоните си. Дори не си говореха. Да, ситуацията е различна, но и за нея винаги може да се намери адекватен начин за връзка според възрастовата група. Физическият допир/контакт липсва, но в никакъв случай не е на водещо място.
Veselka Yotkova
Tsvetanka Manolova Напълно сте права! Там, където има обич и доверие между учител и ученици, връзката не само не се е прекъснала, а напротив – усили се! Преди да почне пандемията общувах с учениците си главно в училище, сега си пишем активно и след часовете, чуваме се постоянно по телефона. Аз не съм класна, преди пандемията никой от учениците ми нямаше номера ми. Сега го имат всички и по-важното – не се страхуват да звънят когато наистина им е важно. С малки изключения – никога не са ме безпокоили без нужда.