1. Поощрявайте положените усилия, а не крайния резултат
Може би повечето от нас не са били възпитавани точно така, но всъщност е много важно да поощряваме усилията, които детето е положило, а не крайния резултат. Дори и крайният резултат да не е напълно задоволяващ, насочвайки вниманието към усилията на ученика, вие ще го насърчите да продължава да се упражнява. А упражнявайки се, учениците със сигурност ще напреднат.
Можете да казвате неща от типа: “Браво, справил си се добре! Положил си много труд, за да стигнеш дотук!” или “Поздравления, че не се отказа! Личи се, че си използвал различни стратегии, за да стигнеш до този резултат!”
2. Създайте култура в класната стая, която да толерира допускането на грешки и предприемането на рискове
Ето и една хитрина за вашата класна стая: представяйте трудностите и предизвикателствата като нещо вълнуващо и забавано, а лесните задачи като скучни и неразвиващи за мозъка. Така ще се сдобиете с ученици, които са ентусиазирани да правят трудни неща във вашите часове. Нещо повече – вашите ученици ще обичат да експериментират, докато намерят правилно решение. Използвайте грешките, които допускат като възможност да задълбочите в материала. Обсъждайте с учениците какво не се е получило добре в техния подход към задачата. А накрая ги насърчете да помислят какво по-различно могат да направят, за да получат по-добри резултати.
Пример: “Когато приключите с това упражнение, ще помоля всеки да сподели една грешка, която е допуснал, защото грешките ни помагат да учим и напредваме!”
3. Представете мозъка като нещо, което расте и се развива
Защо да не предложите на учениците си да украсят класната стая с постери, които да представят мозъка като орган, подобен на мускул? Тоест колкото повече се упражнава, толкова повече расте и се развива.
Всъщност точно това показват и последните изследвания в невробиологията: мозъкът е пластичен и колкото повече го стимулираме, толкова повече нови невронни връзки се образуват. Нещо повече – явлението се наблюдава през целия живот на човек! Разкажете на децата за пластичността на мозъка – изследванията показват, че това знание ще им помогне да засилят своята нагласа за развитие. (4)
4. Насърчете учениците да оказват подкрепа един на друг
Окуражавайте учениците, които се справят по-добре с учебния материал, да подкрепят останалите си съученици. Могат да им оставят мотивиращи бележки, в които обясняват своето разбиране за нагласата за развитие и да им напомнят да не си слагат етикети заради това, че в момента не се справят с нещо.
Може и да насърчите учениците да споделят помежду си стратегии, които са им помогнали да се справят с учебен материал, който ги е затруднявал. Така не само ще затвърдите нагласата за развитие на децата, но и ще създадете позитивна подкрепяща атмосфера в класната стая.
5. Наблегнете на процеса на учене и на упоритостта
Както обсъдихме по-горе, нагласата за развитие се култивира, когато наблягаме не на крайния резултат (например шестицата на контролното по математика), а на процеса на учене (например: “Какво направих, за да разбера по-добре как се решават текстови задачи за време, скорост и път?”).
За да научите учениците си да обръщат внимание на процеса, акцентирайте върху него и в класната стая. Може да направите това като насърчите учениците да споделят “черновите си” или пък междинния напредък по груповия проект, който сте им задали. Така учениците ви ще могат да видят как работата им се подобрява след полагането на усилия и след получаването на обратна връзка. Една подсказка от нас – ако позволите на учениците си да дават обратна връзка помежду си, отново ще насърчите създаването на позитивна и подкрепяща атмосфера в класната стая.
Как нагласата за развитие на моите ученици ще помогне и на мен като учител?
Всеки учител иска да има ученици, които са успешни не само в училище, но и в живота след него. Нагласата за развитие може да сбъдне това. Но не само!
Една от най-прекрасните човешки черти е способността ни да се променяме и развиваме постоянно. Да се учим от всеки опит. Затова и най-вълшебната страна на работата върху нагласата за развитие е, че докато стимулираме напредъка на децата, ние провокираме себе си и собствените си нагласи. А какво по-развиващо от това?