Днес ще Ви разкажа защо съм против напъните на всякакви организации и родители, които се натискат да получат влияние в МОН, за да направят реформа в образованието, така, че „в училище на децата да им е интересно“.
Последните 2 години родителите най-сетне видяха, че децата им не учат. Те си мислеха, че понеже излизат от вкъщи, отиват на училище, седят в часовете, те учат. Ми … не.
И като видяха тази неприятна истина, започнаха когнитивните изкривявания – те не искат да учат заради онлайн обучението.
Концепцията на родителите, че децата им не искат да учат заради формата на обучение е абсурдна. Децата им имат спад в мотивацията, по няколко групи причини, онлайн обучението не е една от тях.
1. Защото могат и да не учат и никой няма да разбере – няма го външншя физически контрол. Всички знаем, че присъствието в час по физика не гарантира учене по физика, но лесно се самозаблуждаваме, че с външния контрол прилагаме и вътрешен. Илюзии.
2. Защото вкъщи има други изкушения, много по-приятни – игри, филми, нищоправене, ядене.
3. Защото зрелостта, кариерното развитие и животът на възрастен не са привлекателни за децата ни. Имам чувството, че поколението, което обичаше и се гордееше с живота си на възрастен и с работата си, си отиде отдавна. От 30 години няма такова поколение. Когато не се гордееш с труда си, а само скимтиш и се оплакваш пред децата си колко е трудно, кофти, неприятно, тежко да се ходи на работа, защо очакваш децата ти да пожелаят да станат като теб – хора, които се трудят. Няма да стане. Ти си антирекламно лице на порастването и труда. То е гадно и ти им го демонстрираш ежедневно. Те ти вярват. Напълно.
Децата у нас масово са отглеждани така, че всяко неприятно усилие ги отблъсква. Животът на възрастен ги отблъсква. И ученето е първата жертва на това възпитание. (Ще) има и други. Сега ще Ви кажа защо и как.
Образованието в 1965-та година не е било по-интересно или приятно, но децата са били възпитавани в труд и ангажираност. Училището не може да преодолее дефицитите на възпитанието по отношение на волята.
Да направиш училището „интересно“ е формулировка, зад която много често се крие желанието на родителите – на децата да не им се налага да прилагат воля, а да искат да учат…. Няма такова общо образование. Такова е само ученето по дисциплини, в които имаш дарба. За децата, които нямат дарования в конкретна дисциплина, ученето по нея ще е свързано с воля и преодоляване на неприятни усещания. Дори часовете по рисуване в 1-4 клас, може да са ти мъка, ако не обичаш рисуването. Може да не Ви се вярва, но говоря за нещо, което съм виждала : Моето дете е готово да смени часовете по рисуване с часове по всяко друго нещо. Той НАИСТИНА мрази рисуването. Дайте му математика, химия…всякакви други аналитични дисциплини. История също….но това рисуването „трябва да го забранят в Министерството“ – край на цитата. Тона си го представете сами.
Тази образователна мъка трябва да можеш да я надмогваш с воля. Не с интерес. Където има интерес, там няма чиста воля. Там Сизиф не търкаля камъка.
И точно това скучно и тъпо, „никому ненужно образование“, всъшност е най-добрата подготовка за истинския живот. Животът в офиса или на строежа, в автобуса на градския транспорт, в крана на поредния строеж, след приключване на училище рядко е интересен. Ти там работиш – нищо интересно няма. И трябва да можеш да си вършиш неинтересната работа съвестно и качествено. Винаги има елемент на скука във всяка професия, във всеки занаят. С годините все по-голям. Предизвикателствата намаляват, рутината се увеличава. Малко са професиите, като моята, в която можеш да сменяш полето с лекота, за да ти е интересно. Но и там има ограничения. Повечето постигат рутина за 10-15 години. От психологична гл.т. рутината и скуката са сходни емоционални преживявания.
Заради това съм против да правим образованието интересно. Защото после в офисите няма да има кой да работи, всички ще си тръгват, защото не им е интересно да правят всеки месец счетоводни отчети, да стоят на касите в магазините или да шият ципове цял ден. Скучно е. Всеки ден едно и също по 100 пъти. Представяте ли си лекар, който Ви казва, ми не ми е интересно да Ви лекувам язвата. Вече 1000 язви съм излекувал, скучно ми е от тия язви. Искам някоя нова болест да лекувам, нещо по-така…. намерете някой млад колега, дето язви още не е лекувал и ще му е интересно.
Не искам интересно образование, което поизвежда възрастни без никаква воля да работят усърдно, качествено и съвестно, когато не им е интересно. Защото имам банални кариеси, които искам банално и скучно да бъдат пломбирани със старание и отговорно отношение. Не искам да стигам до интересни от професионална гл.т. пулпити и гангрени, за да може на някой много отегчен от скучни кариеси зъболекар, най-сетне да му стане интересно и най-сетне да си свърши работата с желание и висок професионализъм.
А Вие как си вършите скучната рутинна работа и научихте ли децата си на това умение от скучния соц- Воля му викат?
от интернет