Манията на Ницше и Брюър е историята, за двамата мъже, които се крият зад безсмислените представи, които създават за хората около тях (жените) и увеличават проблема в ума си и се влюбват в този проблем и накрая в ума Те ги ядат и ги мразят, а тези невежи хора живеят живота си навсякъде; Обсебите на Бройер и Ницше са подобни на това, което ние понякога правим, ние крием огромно количество вътрешни страхове и тревоги зад заблудени въображения и толкова се потапяме в грешния си умствен образ, че объркването, причинено от това, е по-лошо от най-накрая ни овладява и тогава идваме на себе си и виждаме, че приемането на този страх е по-лесно, отколкото да бъдем хванати в капана на черна и умствена илюзия за хората и другите неща в живота, и накрая трябва да избягаме след дълго време .. Той пренареди и изгради всичко в ума си и започна вътрешния си живот наново, и колко трудна задача е да излезеш от мечтата и фантазията на този творчески ум.
- Самотата и нуждата от връзка: Човек понякога трябва да бъде сам, за да подреди мислите си и да разбере себе си по-добре. Но дори и най-силните хора имат нужда от други около себе си, за да ги подкрепят, когато паднат, и да им помогнат да се изправят отново. Всеки човек има нужда да се чувства част от нещо, да не бъде изолиран и забравен.
- Признаване на слабостите: Опитът да бъдем силни като Ницше може да ни донесе много страдания. Вместо това, трябва да признаем нашите слабости и да приемем, че не всичко е в нашите ръце. Имаме нужда от съпричастност, любов и разбиране. Нашият мозък често създава илюзията, че сме специални, но в действителност сме просто хора с нужди и слабости.
- Желание за безсмъртие: Ницше изпитва желание за безсмъртие и страх да не бъде забравен. Той иска да бъде възхищаван, дори и след смъртта си. Въпреки това, той говори за вътрешната сила, която може да замени всичко и да води живота сам. Но значителна част от нашата история е извън нашия контрол.
- Книга за кризата на средната възраст: Тази книга е за всички, които преминават през криза на средната възраст или се чувстват неудачници. Тя показва, че не е вярно, че не сме свободни да избираме или че живеем живот, който не ни принадлежи. Може би просто сме избрали неправилно „врага, с който да се борим“.
- Вълкът единак и радостта от връзките: Да бъдеш вълк единак и да се лишаваш от радостта на огнището и компанията на искрени чувства не е свобода, а липса на смелост. Съжалението за себе си, защото сме били изоставени, не означава непременно, че другият е палач. Може би и двамата сме жертви на едни и същи страхове и противоречия.
- Егоизмът в човешките действия: Всички наши действия са егоистични и служат само на нас самите. Обичаме другите не заради тях самите, а заради приятното чувство, което изпитваме, когато ги обичаме. Истинската връзка с друг човек започва със свързването със себе си.
- Самотата и връзките: Самотата има смисъл само когато е споделена. Когато споделим самотата си с някой друг, тя се изпарява. Мечтаем за любов, в която двама души търсят заедно по-висша истина. Може би това не е любов, а истинско приятелство.
- Силата и самотата: За да станем силни, трябва да приемем най-самотната самота. Животът е искра между две празноти – тъмнината преди раждането и тъмнината след смъртта. Най-важните въпроси често остават незададени.
- Радостта от наблюдението: Радостта да бъдеш наблюдаван е дълбока. Истинското страдание от старост, загуба на близък или по-дълъг живот от тези, които обичаме, е страхът да продължим живот, в който никой не може да ни наблюдава. Има голямо разстояние между познаването на нещо чрез разума и разбирането му емоционално.
- Депресията и самоосъзнаването: Депресията е цената, която човек плаща, за да опознае себе си. Колкото по-дълбоко гледаме на живота, толкова по-дълбоко страдаме. Да разберем другите означава да им простим. За да живеем добре, трябва да желаем необходимото и да обичаме това, което имаме. Животът е този момент и този живот, няма друг
Когато Ницше плака: роман за една обсебваща страст
Ървин Д. Ялом