Защото играта е олицетворение на живота. В нея има комуникация, правила, трудности за преодоляване, радост, приятели, опоненти, трикове, успехи, разговор, мълчание – децата имат възможност на практика да упражнят всички тези важни житейски умения, за които говорихме. Ако успеем да направим тази игра интересна и същевременно полезна в контекста на образователните цели, които имаме, това е сигурна рецепта за щастливо и знаещо дете.
Много е важно да намерим баланса между учене и забавление. Ето защо използваме методи като игровизация, учене чрез правене и преживяване, проектобазирано учене, обърната класна стая. Методите на обучение, които използваме, целят да мотивират децата, да предизвикат тяхното любопитство и сътрудничеството помежду им. Вярваме, че така не само учебният процес е по-ползотворен, но и възпитаваме любов към откривателството, споделянето на мнение, участието в дискусии и изграждането на конструктивни умения за комуникация и позитивни взаимоотношения с околните.
Те предефинират ролите на учителите, като ги карат да се съсредоточат върху ценности като отговорност, смелост и лидерство, вместо просто да преподават само предмета.
Методът на учене чрез игра е подходящ за всички възрастови групи и включва проучване, експериментиране и повтаряемост. Той насърчава критичното мислене, сътрудничеството и активното участие на учениците в учебния процес.
Основни компоненти на метода
- Проучване на тема:
- Учителят поставя реален проблем за решаване. Учениците трябва да проучат темата, да намерят различни решения и да ги обсъдят в групи.
- Пример: Учениците трябва да проучат местата, където Иван Вазов е писал произведенията си, и да представят тези творби пред съучениците си.
- Експериментиране:
- Учениците проверяват хипотезите си чрез различни задачи.
- Пример: Ученици от шести и седми клас изследват и конструират роботизирани механизми, които имитират протеза, и проучват къде още се използват такива механизми.
- Повтаряемост:
- Процесът се повтаря, за да се затвърдят знанията и да се намерят нови приложения на наученото.
- Пример: Учениците работят по групи и представят следващия урок, като разменят ролите си с учителя.
Примери за приложение
- Начален етап: Посещение на музей или гледане на образователно видео.
- По-големи ученици: Написване на хипотеза и провеждане на експеримент.
- Използване на технологии: Учениците правят сравнителен анализ на автори, използвайки чатбота ChatGPT, като сравняват изводите на две групи.
Примери за прогимназиален етап
- История:
- Пример: Учениците създават драматизация на историческо събитие, като всеки ученик играе роля на историческа личност. Те трябва да проучат и представят гледната точка на своя герой.
- География:
- Пример: Учениците конструират робот, който трябва да се движи по географска карта. Маршрутът на робота преминава през местата, където Писател е писал произведенията си, и на всяка спирка представят изучаваните творби на автора.
Примери за гимназиален етап
- Физика:
- Пример: Учениците изследват и конструират роботизирани механизми, които имитират протеза. Те проучват къде освен в медицинската област се използват такива механизми и представят своите открития.
- Литература:
- Пример: Учениците правят сравнителен анализ на изучаваните автори, като използват чатбота ChatGPT. Те задават конкретни въпроси на чатбота и сравняват изводите на две групи, развивайки критичното си мислене.
Примери за използване на технологии
- Информатика:
- Пример: Учениците създават свои собствени компютърни игри, които включват учебен материал. Те програмират играта и след това я представят пред класа.
- Езици:
- Пример: Учениците използват приложения за изучаване на езици, като Duolingo, за да се състезават помежду си. Те следят напредъка си и обсъждат трудностите и успехите си в процеса на учене
Примери за прогимназиален етап
- История:
- Пример: Учениците създават интерактивна карта на исторически събития, като използват различни технологии. Те трябва да проучат събитията и да ги представят на картата с помощта на мултимедийни средства.
- География:
- Пример: Учениците работят в групи, за да създадат макет на вулкан. Те проучват различни видове вулкани и представят своите макети пред класа, обяснявайки как функционират и къде се намират в света.
Другата гледна точка - Вместо да четат Вазов, те играят на роботи в час по литература. Докато станат зрели хора от тях ще са само индоктринирани роботи без грам мозък и история. Ще играеш на робот в часовете по физика. Ама и там не се препоръчва щото теорията е много дебела и трудна и се учи докато си млад.
На роботи се играе чак като усвоиш физиката и математиката, и това става във висшето. А часовете по литература са за четене на литература и език и нравственост.Какъв пионерски възторг. Вместо да четат каквото и да било, да мислят над текстовете, да разговарят за тях, да развиват емпатията, въображението. Това е литература. Не час по роботика, нито по география. Децата не могат да четат, забравиха да пишат. Но ще цъкат с роботи.
Смисълът на часовете по български език и литература са, да може да се научат да говорят, пишат и изразяват мислите си правилно на български език и да се запознаят с основен анализ на текст, пък и да придобият малко обща култура. Много деца – не само в България – не могат да говорят смислено и да поддържат смислена комуникация. Да не говорим за писмена проява. Роботът не може да помогне.
В час по литература ще направим …робот, или как играта може да е учебно средство (dnevnik.bg)