Изкуството да не ти пука

Идеята е да подбираме внимателно за кое да ни пука истински, в какво да влагаме енергията си, вместо да хвърляме такава за излишни, преходни и незначими неща. И само когато вървим по зададените от самите нас пътеки, неглижирайки препъникамъните, всъщност бихме могли да сме истински полезни за себе си и другите. Избирай борбите, които наистина си струват усилията и ги следвай безпрекословно.

Кой сте вие, се определя от това за какво сте готови да се борите. Тук не става дума за воля или силен дух. Това не е по­редното напомняне, че без болка нищо не се постига. Това е най-простият и основен градивен елемент в живота – нашата борба определя успеха ни. Проблемите ни раждат щастието ни, както и новите по-добри и сложни проблеми.
Виждате ли – това е безкрайна спирала нагоре. И ако си мислите, че можете да спрете да се катерите по нея когато и където си поискате, опасявам се, че не разбира­те за какво става дума. Защото радостта се крие имен­но в самото катерене.

Направете нещо!
Това „нещо” би могло да бъде и най-незначително дейст­вие като крачка към нещо друго. Може да бъде всичко, което ви дойде наум.
Разбрали сте, че сте един овластен тъпак във връзки­те си и оттук нататък искате да се отнасяте към хо­рата с повече разбиране и съчувствие? Направете нещо. Започнете с нещо просто. Поставете си за цел да се вслушате в проблемите на някой друг и посветете част от времето си да му помогнете. Направете го само вед­нъж. Или си обещайте, че следващия път, когато се раз­строите, ще си дадете сметка, че вие сте виновни за това. Просто пробвайте и вижте как ще се почувствате.

Вашите действия пораждат по-нататъшни емоцио­нални реакции и вдъхновение, които от своя страна про­дължават да мотивират бъдещите ви действия. Като знаем това, можем да преориентираме настройката на нашето, съзнание по следния начин:

Действие -> Вдъхновение —> Мотивация

Ако ви липсва мотивация да направите съществена промяна в живота си, направете нещо – наистина какво­то и да е – и след това впрегнете реакцията спрямо това действие, за да ви мотивира. Това често е достатъчно, за да търкулне снежната топка.

Проблемът се крие в това, че пробивността на тех­нологиите и масовата маркетингова политика на масме­диите прецаква надеждите и очакванията на много хора. Потопът от изключителност кара хората да се чувст­ват по-зле в собствената си кожа, кара ги да си мислят, че трябва да са по-крайни, по-радикални, по-самоуверени, за да бъдат забелязани или въобще да имат някаква зна­чимост.

Технологиите разрешиха стари икономически затруд­нения, като ни донесоха нови психологически проблеми. Интернет не само ни даде достъп до открита информа­ция, той ни даде също така открито чувство на несигур­ност, съмнение в собствените способности и срам.

Второ – създадем ли смисъл за себе си, мозъкът ни е проектиран така, че да се придържа към този смисъл. Ние сме пристрастни към смисъла, който мозъкът ни е извля­къл, и не искаме да се отказваме от него. Дори и ако видим доказателства, които противоречат на създадения от ума ни смисъл, често ги пренебрегваме и продължаваме да вярваме на своето.

Основно правило е, че ние сме най-лошите наблюдате­ли на самите себе си в целия свят. Когато се сърдим, когато ревнуваме или когато сме разстроени, често сме последните, които го забелязват. И единственият начин да го разберем е да пробием малко бронята на сигурност­та си, като непрекъснато си задаваме въпроса дали не грешим относно преценката за себе си.

„Ревнувам ли и ако да, защо? Гневен ли съм? Да не би тя да е права, а аз просто да защитавам егото си?” Въпроси като тези трябва да се превърнат в навик. В много случаи самото задаване на въпроси поражда смире­нието и съчувствието, необходими за решаването на много от проблемите ни.

Отдаването ви носи свобода, защото вече не се раз­сейвате по маловажни и повърхностни неща. Отдаването ви носи свобода, защото изостря вниманието ви, насоч­вайки го към това, което би ви направило най-здрави и щастливи. Отдаването на едно нещо прави вземането на решения по-лесно и премахва страха от грешка; а като знаете, че това, което вече имате, е напълно достатъч­но, защо да се притеснявате да преследвате още нещо Отдаването ви позволява да съсредоточите вниманието си върху малкото наистина важни цели за постигане на по-голям успех.

Нашите ценности са несъвършени и непълни и да при­емаме, че са съвършени и пълни, означава да попаднем в капана на догматичното самосъзнание, което води до овластяване и бягство от отговорност. Единственият начин да решим проблемите си е първо да признаем, че действията и вярванията ни до този момент са погреш­ни и не дават резултат. Готовността да признаем, че грешим, трябва да при­съства във всяка промяна и развитие, за да станат те реални.

На всички нас трябва да ни пука за нещо в живота, за да можем да го ценим. А за да ценим нещо, трябва да се откажем от онова, което не е това нещо. За да ценим Х, трябва да отхвърлим не-Х. Направете преглед на своите ценности, освободете се от онези, които не зависят от вас (например да ви харесват максимален брой хора), и оставете тези, които зависят само от вас (да поставяте семейството си винаги на първо място, да кажем). И малко по малко разкарвайте нещата, за които така или иначе няма смисъл да ви пука.

Изкуството да не ти пука – Марк Менсън

Подобни публикации: