Гледате ли кратките видеа в TikTok, Youtube, Instagram и други социални медии? Ако не сте, опитайте, за да разберете на какво точно са изложени децата. В продължение на няколко дни умишлено скролвайте сред такива кратки видеа в продължение на поне 30 минути, без да спирате. И, да, наистина е като дрога – още едно, още едно и още едно. Лесно и забавно, гледането на бързи клипчета, както започнах да ги наричам, и взирането в екрана могат да те обсебят напълно и да не усетите как минават нито 30 минути, нито час.
Шоковият ефект обаче настъпва, когато се откъсна от смартфона. В първите минути буквално сте неадекватни и сякаш не знаете къде се намирте. Усещате замайване и желание да се върнете към устройството, където е комфортно и забавно. Само мога да си представя колко по-силни са тези усещанията при децата, които тепърва развиват своята сетивност и не са ангажирани с ежедневните задачи на възрастните, затова без проблем могат да прекарат няколко пъти по 30 минути заровени в смартфоните.
А това е сериозен проблем.
Това, което обещаваше да бъде вълшебен нов свят, се превръща в дистопия. Времето, което децата прекарват пред екраните, все повече прилича на тихо обсебване, вместо да бъде инвестирано в социални умения, креативност и движение. Децата все повече живеят в един виртуален свят, където реалните човешки взаимодействия са сведени до минимум. Това им пречи да се концентрират, да водят разговори, да дебатират и в крайна сметка по-трудно изграждат емоционални връзки с другите.
Те плуват повече от умело в тази среда. Използват Instagram и TikTok вместо онлайн търсачки, за да търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват. Образоват се по всякакви теми с „как да“ видеата на YouTube. Големият проблем е, че тази онлайн социална среда, до която имат толкова лесен достъп, изначално не е предназначена за тях.
Алгоритмите на технологичните компании стимулират все още развиващите се мозъци на децата да изпитват чувство на удоволствие и наслада от постоянното скролване, суайпване, лайкване и неспирните известия, които летят от смартфоните им.
Подрастващите днес са свръхзакриляни в реалния свят и напълно незащитени във виртуалния. И още, че технологичните компании и социалните мрежи програмират лавина от пристрастяващо съдържание, с което заливат тийнейджърите и ги обричат на социална изолация, пречат на съня им, фрагментират вниманието им.
Целта и на родители, и на училищата би трябвало да е да помогне на сегашните деца да бъдат самостоятелни и да носят отговорност, да се превърнат в осъзнати възрастни хора, които са изградили умения да се справят с предизвикателствата на дигиталната среда. Които знаят на коя информация да се доверят, как да я проверяват. Как да се грижат за безопасността си онлайн, така както ги учим още от малки да го правят на улицата. Как да бъдат хора, които мислят за последствията от действията си – независимо дали публикуват своя снимка в социална мрежа, или казват нещо обидно за някого онлайн.