Информационните мрежи: как Ювал Харари променя нашето разбиране за историята и бъдещето

Геният на Харари се крие в способността му да вземе дългия обектив на човешката история и да я направи достъпна за всички. Той синтезира сложни исторически тенденции и ги представя по прост и разбираем начин. Това уникално умение го е превърнало в ключов глас в разбирането на най-големите мегатенденции, оформящи нашия свят днес.

Чудили ли сте се някога как историите, които разказваме, и информацията, която споделяме, влияят на нашето общество? Какво ще стане, ако същите мрежи, които ни обединяват, имат силата да оформят бъдещето ни?

Информацията като връзка: Харари подчертава, че информацията не е просто представяне на реалността, а връзка, която оформя и създава нови реалности. Информацията е лепилото, което държи мрежите заедно. Примери за това са ДНК, религиозните текстове, правните документи и компютърният код. Тази концепция обяснява силата на митовете, възхода на бюрокрацията и потенциалното въздействие на изкуствения интелект (ИИ) върху човешките общества.
Истории и митове: Харари разглежда как историите и митовете позволяват широкомащабно сътрудничество, създавайки споделени идентичности и цели. Въпреки че митовете могат да обединяват, те също могат да бъдат източници на конфликти и потисничество, когато различни групи имат несъвместими вярвания.
Бюрокрация и документи: Появата на писмени документи и бюрократични системи централизира властта и променя потока от информация в обществото. Това води до нови форми на потисничество и наблюдение, като същевременно увеличава способността на държавата да облага и контролира данъците.
Свещени книги и контрол: Опитите за създаване на непогрешими източници на истина често водят до повишен човешки контрол. Примери за това са религиозните текстове, политическите идеологии и системите с ИИ. Харари предупреждава, че твърденията за непогрешимостта на алгоритмите трябва да се приемат със скептицизъм.
Демокрация и информация: Демокрацията разчита на разпределена информация и самокорекция. Въпреки че демократичните системи могат да изглеждат хаотични, те са по-адаптивни и устойчиви на катастрофални грешки. Предизвикателството е да се запазят тези характеристики в лицето на новите технологии.
Компютри и информационни мрежи: Компютрите и ИИ променят естеството на информационните мрежи, като стават активни агенти, способни да вземат решения и да създават нови идеи независимо от човешкия принос. Това повдига въпроси за човешката активност и контрол.
Проблемът с привеждането в съответствие на ИИ: Гарантирането, че системите с ИИ са в съответствие с човешките ценности, е екзистенциално предизвикателство. Това включва дефиниране на човешките ценности в машинно четими термини и поддържане на човешки контрол върху автономните системи.
Пристрастия в ИИ: Системите с ИИ могат да увековечават и засилват човешките пристрастия, присъстващи в техните данни за обучение. Това изисква технически решения и задълбочен анализ на социалния и историческия контекст.
Демокрация и ИИ: Бързият темп на технологичните промени представлява значителни предизвикателства за демократичните системи, включително потенциална масова безработица и манипулиране на общественото мнение чрез информационни системи, управлявани от ИИ.
Запазване на човешката активност: Поддържането на човешката активност и надзор става все по-важно с развитието на ИИ. Това изисква нови социални и политически институции, способни да управляват системи с ИИ.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Човешките общества са оформени от информационни мрежи. За да бъде ефективна, такава мрежа трябва да прави две неща едновременно: да открива някаква истина и да поддържа социален ред. В този смисъл историята на човечеството е разходка по въже между истината и реда. Има мрежи, в които едната функция почти напълно заглушава другата. Мрежата може да се сравни със скала по радиото: ако се обърнеш надясно, има повече ред и по-малко истина (автокрация), ако завърнеш наляво, режимът става по-демократичен, но по-малко предвидим за властите

Информацията е връзка, а не просто представяне: Информацията не ни информира непременно за нещата. По-скоро оформя нещата. Информацията създава реалности. През цялата история информацията е била използвана не само за представяне на съществуващи реалности, но и за създаване на нови чрез свързване на различни елементи.
Историите и митовете оформят човешкото сътрудничество в масов мащаб: В продължение на десетки хиляди години сапиенсът е изграждал и поддържал големи мрежи, измисляйки и разпространявайки измислици, фантазии и масови погрешни схващания за богове, магически метли, изкуствен интелект и др.
Бюрокрация и документи централизирана власт, но ограничена поверителност: Документите, архивите, формулярите, лицензите, разпоредбите и други бюрократични процедури промениха начина, по който информацията циркулира в обществото, а с това и начина, по който функционира властта.
Свещените книги и непогрешимите източници често водят до човешки контрол: Опитът да се вложи цялата власт в една непогрешима свръхчовешка технология доведе до появата на нова и изключително мощна човешка институция: църквата.
Демокрацията разчита на разпределена информация и самокорекция: Демокрацията е разговор с множество участници, много от които говорят едновременно. Може да е трудно да се проследи такъв разговор.
Компютрите променят естеството на информационните мрежи: За разлика от печатните машини и радиостанциите, които бяха пасивни инструменти в ръцете на хората, компютрите вече се превръщат в активни агенти извън нашия контрол и разбиране и способни да поемат инициативата в оформянето на обществото, културата и историята.
Проблемът с привеждането в съответствие на ИИ създава екзистенциални рискове за човечеството: Проблемът на съгласието всъщност се оказва проблем на митологията. Съвместяването на ИИ с човешките ценности е от решаващо значение.
Компютърните пристрастия могат да увековечат и засилят човешките пристрастия: AI също има детски преживявания. Алгоритмите дори могат да се заразяват взаимно със своите пристрастия, точно както правят хората.
Демокрацията е изправена пред нови предизвикателства в ерата на изкуствения интелект и автоматизацията: Ако три години на висока безработица можеха да доведат Хитлер на власт, какво може да направи безкрайната турбуленция на пазара на труда за демокрацията?
Запазването на човешката активност е от решаващо значение, тъй като AI укрепва: За да се предпазим от множество непредсказуеми предизвикателства, най-добрият ни шанс е да изградим жизнени институции, които могат да идентифицират и реагират на заплахите, когато възникнат.
Човешко сътрудничество и сила: Книгата твърди, че способността на човечеството да си сътрудничи в голям брой е била ключова за нашето господство, но на тази сила често й липсва мъдрост в нейното приложение.
Влияние на технологиите: Харари обсъжда как различни информационни технологии, от разказване на истории до изкуствен интелект, са повлияли на политическите системи, социалните структури и потока от информация през цялата история.
Сила срещу мъдрост: Хората са натрупали огромна сила чрез информационни мрежи, но често им липсва мъдростта, за да я използват отговорно.
Ролята на историите: Историите са фундаментални за човешкото сътрудничество, като дават възможност за големи общества, но също така водят до заблуди и разрушителни идеологии.
Самокоригиращи се механизми: Книгата подчертава необходимостта от самокоригиращи се механизми в институциите, за да се балансира търсенето на истината със социалния ред.
Интерсубективна реалност: Харари въвежда интерсубективни реалности, съществуващи в споделени вярвания и разкази, а не в обективни факти.
Исторически контекст: Предоставя исторически примери като лов на вещици, за да илюстрира разпространението на грешки без коригиращи системи.
Нови информационни мрежи: AI представлява нов вид информационна мрежа, която може да замени традиционните структури.
Предизвикателства пред демокрацията: ИИ може да подкопае демократичните механизми и да изостри дисбаланса на силите.
Бъдещи последици: Харари набляга на внимателното обмисляне на интеграцията на ИИ в обществото поради потенциала му да прекрои управлението.