Представете си класна стая, в която вместо учениците да получават наказания, ако се държат лошо, те се учат да разбират емоциите си, да разрешават конфликтите и да общуват с уважение помежду си. Светът на образованието вече се променя в тази посока, като поставя акцент не само върху оценките и наученото в клас, но и върху това какви личности ще излязат след училище.
Въпросът дали то може да бъде ефективен отговор на проблеми като дисциплината и мотивацията в училищата отново е на дневен ред, след като преди дни се появи предложение от образователните синдикати в България за въвеждане на оценка за дисциплината в клас. Според тях така „учителите ще могат регламентирано да отправят послания не само към учениците, но и към техните родители, при нарушаване на училищните правила“
Социално-емоционалното образование е процес, който развива така наречената емоционална интелигентност. Това може да включва умения как да разпознаваш и управляваш емоциите си, как да проявяваш емпатия към другите и да вземаш отговорни решения. Изследванията показват, че когато учениците развият подобни умения, това оказва положително влияние върху общуването им с учителите, върху ефективността на учебния процес и като цяло върху училищната среда. Моделът на изграждане на емоционална интелигентност може да бъде въведен чрез интересни за децата игри в класната стая.
А как помага за по-добрата дисциплина в клас И социално-емоционалното образование, и дисциплината целят управление на поведението и постигане на по-добра социална адаптация на учениците. И двете мерки поставят акцент върху съобразяване с правилата и уважение към другите. Но разликите между двата подхода са огромни. На първо място, дисциплината се фокусира върху корекция на нежеланото поведение, и то основно чрез наказания или награди, тоест външни стимули. А социално-емоционалното образование се фокусира върху вътрешното развитие. То насърчава саморегулацията, емпатията и вземането на отговорни решения.
На второ място, дисциплинарните мерки водят до краткосрочни резултати и зависимост от всякакви санкции. Алтернативният подход създава дългосрочни умения, които подготвят учениците самостоятелно да управляват емоциите и поведението си. Това е така, защото дисциплината третира последствията от лошото поведение, а социално-емоционалното образование се стреми да открие първопричините за поведението, които впоследствие да коригира. Привържениците на дисциплинарния подход подчертават, че учениците трябва да поемат отговорност за действията си и че оценките за дисциплина ще предоставят обективен механизъм за измерване на тяхното поведение. „Учениците трябва действително да се научат както да спазват правила, така и да градят ценности. Двете са свързани, защото изграждането на ценности е свързано с различието на другия.
По-съвременните образователни експерти обаче твърдят че оценяването на дисциплината не адресира корените на проблемите с поведението. Според тях социално-емоционалното образование предлага по-устойчив подход, като учи децата да разпознават емоциите си, да управляват конфликти и да създават здравословни отношения. „Като цяло може да се каже, че докато дисциплинарната оценка предлага реактивен подход, фокусиран върху санкциониране на вече проявено проблемно поведение, програмите за социално-емоционално образование създават проактивна образователна среда, която естествено насърчава позитивното поведение и междуличностните отношения“
Когато наказанията не помагат: Защо училищата трябва да залагат на социално-емоционално образование