ChatGPT пусна тази седмица „Study Mode“ („Учебен режим“). Беше очаквано, разбира се. По-скоро беше въпрос на време, но това не прави новината по-малко разтърсваща. Моментът е подбран перфектно – точно за старта на учебната година по цял свят, за да имат време всички ученици да си го активират и тестват. Сигурно не е случайност.
„Сега вече институциите нямат извинение“, си мислим всички ние, които се водим образователни специалисти и които леко се усмихнахме, като видяхме новината. „Може би това ще е моментът, в който образователната система най-накрая ще се промени! По-притисната в ъгъла не може да е!“ Продължаваме да си мислим и ни обзема надежда, която през последното десетилетие беше поугаснала. Нека си представим какво евентуално ни казва тази новина.
За първи път в историята на човечеството, всеки ученик може да има личен учител който никога не се уморява, никога не се ядосва и никога не се отказва от теб. Търпелив е, разбира всичките ти въпроси и ги обяснява толкова пъти, колкото ти трябва. Ако не ги разбираш от десетия път, ще пробва десетки други начини и техники да ги обясни, докато не схванеш работата с интегралите. Този учител е достъпен 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, не ползва отпуск и знае всичко. Всичко.
Това променя играта завинаги. Всъщност, това създава съвсем различна игра от досегашната.
Учителят, който познаваме днес – този, който ни обяснява видовете почва в Горнотракийската низина или как се смята корен квадратен – току-що стана излишен. Фактите, за които сме се хванали здраво и които толкова старателно преподаваме на децата, вече не са разменна монета. Ролята на ходещия учебник приключи.
Най-накрая! Защото, ако това е всичко, което си мислим, че трябва да се случва в една класна стая, то наистина трябва сериозно да се притесним. (Тоест, днес всички в МОН следва да са притеснени.)
За щастие, добрите учители в цялата човешката история никога не са се виждали като „владетели на фактите“. Те са осъзнавали, че това да си учител не е професия, а призвание.
Спомнете си онзи учител, който ви е повлиял най-силно. Сигурна съм, че не е заради урока по география за релефа на Африка (даже може неговият предмет да ви е бил най-скучен). Защото не това ви е повлияло, а друго.
Този учител ви е видял. Повярвал е във вас.
Предизвикал ви е да мислите по различен начин.
Показал ви е как днес да бъдете по-добри от вчера.
Подсказал ви е да откриете нещо за себе си, което дотогава не сте знаели.
Помогнал ви е да си представите къде искате да стигнете и как да намирате себе си по пътя.
Това е (и винаги е била) ролята на добрия учител – да е до нас, докато растем и дълго, след като сме се разделили, все още да помним какво ни е казал и как ни е помогнал.
Затова в свят с изкуствен интелект учителите стават по-нужни от всякога – точно за тази задача, за която винаги са били безкрайно нужни, уважаваме ги и ги помним. Те трябва да помогнат на децата да развият уменията си, да открият силните си страни и да работят върху слабите, да могат да си поставят цели и да знаят как да ги реализират.
Учителят е този, който:
развива увереността в детето;
помага му да изгради здрави отношения с други хора;
учи го на грижа, емпатия и търпение;
показва му как да мисли критично, да работи заедно с другите, да се справя със стреса, тревогата и провала;
Като се замислим – това са точно нещата, които ни правят хора. Точно за тях трябва да има кой да се погрижи. AI (изкуственият интелект) може да научи детето на всичко, освен на това как да бъде успешен, уверен и „несъвършен“ човек. А това е най-важното.
И така, вчера, по възможно най-невпечатляващия начин, въпросът „Каква е ролята на учителя в 21-ви век“ най-накрая дойде на дневен ред.
Който се организира бързо и му отговори адекватно – печели. А залогът е огромен – добро общество, успешно ново поколение, силна икономика, високо качество на живот.
Това, което се случва с AI в момента, е безпрецедентно и влияе върху всичко и всички на планетата. И затова и няма как да няма промени – те ще се случат естествено и доста експедитивно. Учителят, който възприема себе си като ходещ учебник и вярва в безусловното предимство на фактите, стандартизираните тестове и изпитването на дъската, трябва сериозно да се притеснява – конкуренцията вече е твърде добра.
Но учителят, който знае, че най-важната му роля е да изгражда хора, току-що стана безценен.