Изключително съм щастлива, че тазгодишният победител на любимата ми церемония „Ученик на годината“ е именно Надежда Иванова (или както я познавам аз – Надето)! 
Защо съм щастлива? Години наред се радвах на разказите на г-жа Иванова за малките Ивановчета – как растат, какво четат, кой нов сериал са започнали, в какво са добри и на какво ще наблегнат, и най-важното – общата ни обич към поредицата „Хари Потър“. 
Когато видях, че Надето е номинирана за наградата, както и всичко, което е постигнала, за да се случи това, изпитах огромна гордост. В интерес на истината, всички номинирани са вдигнали летвата доста високо, и това ме постресна. Не познавам лично другите номинирани, но това не пречи да зная колко труд е вложен за всяко едно постижение, което имат. Знам как се седи от 7:00 до 19:00 в училище за проект или състезание. Колко инат и издръжливост трябва да има човек. Колко липса на сън стои зад това… Всички са заслужили, но победител може да бъде само един. И нетайно се надявах това да е човек от второто ми семейство – някой, когото познавам от много години и зная какъв човек е и каква прекрасна душа има.
Докато Надето беше на сцената, изпитах всяка една емоция, която изпитах през 2020 година.
И знаете ли кога е най-напрегнато? Най-напрегнат е моментът, когато останат двама – момиче и момче. Тази година обаче не беше просто момче, а момче, вече печелило наградата и заслужило повторна номинация. Никога това не бива да се подценява, а точно обратното – този момент придава още стойност на наградата и я прави още по-сладка.
Не е за парите, не е за статуетката, а за това, че Надето е оставила впечатление у толкова много хора, че когато топката е в техните ръце – те избират точно нея!
Сега специално се обръщам към теб, Наде (макар и да нямаш Фейсбук, но съм убедена, че майка ти ще ти даде да прочетеш това):
Знам, че тази вечер все още ти изглежда нереална. Може би не осъзнаваш напълно колко значи, че в море от хора са забелязали точно теб и са те номинирали, а след това над 800 ученици, преподаватели и персонал са те избрали. Това е доказателство за твоето сърце, твоя ум, твоя дух.
Много е важно да добавя и това: видях майка ти – такава радост, такава гордост, такова щастие – и то в такъв момент! Не съм виждала тази жена толкова щастлива никога, а я познавам от близо 10 години. И баща ти, макар и обикновено сериозен, също не можа да скрие гордостта си.
Тази обич и тази гордост дръж близо винаги. Връщай се към тях, когато животът стане тежък, когато се съмняваш в себе си. Защото такъв момент рано или късно ще дойде. Помни, че си способна на невероятни неща и винаги ще ти помогне да се справиш с всичко. Вече съм достатъчно голяма, за да ти кажа с чисто сърце – от опит знам.
Желая ти прекрасно бъдеще в която и сфера да се ориентираш и тази награда да бъде отправна точка, от която да се движиш само нагоре и нагоре!
ЧЕСТИТО и УСПЕХ!
А, и да не забравяме най-важното 
:
:“Happiness can be found even in the darkest of times, if one only remembers to turn on the light.” 
Борислава Златанова – ученик на годината 2021
P.S. Надежда е доказателство, че изкуството и словото имат място в сърцата на хората. Че творческият дух не е второстепенен, а необходим. Че чувствата, изразени чрез театрална реплика или написани в разказ, могат да трогнат, да вдъхновят, да променят.
И в този момент – когато тя все още може би не осъзнава напълно мащаба на своя успех – е важно да знае: тази награда не е крайна цел, а начало. Начало на път, който ще я отведе далеч – може би към сцени, към книги, към аудитории, които още не са родени. Но каквото и да избере, едно е сигурно – тя ще го направи с цялото си сърце.