Образованието днес не е разрушено, то е обезкостено. Стои изправено на вид, но вътре няма гръбнак. Голямата подмяна започна тихо, почти незабележимо с внушението, че ученето трябва да е приятно. Че детето не бива да се напряга. Че усилието е травма. Така образованието беше лишено от основното си качество да бъде сблъсък. Сблъсък със собственото невежество, с мързела, с границите на ума. Истинското учене винаги е било форма на насилие над инстинкта за комфорт. Не жестокост, а дисциплина. Не наказание, а тренировка. Без това умът атрофира.

Мозъкът е най-енергоемкият орган в човешкото тяло. Истинското мислене изисква концентрация, време и разход на енергия. То не може да бъде постоянно приятно. Затова лъжата, че образованието трябва да забавлява, е толкова разрушителна. Тя превърна ученето в симулация, в игра без риск, без напрежение, без резултат.

Децата вече не четат. Те гледат. Гледат клипове. Гледат картинки. Гледат екрани. Това не е просто смяна на носителя. Това е смяна на начина, по който работи съзнанието.

Четенето изисква участие. То те принуждава да си съавтор, да изграждаш образи, да свързваш смисли, да мислиш в абстракции. Когато четеш, ти не получаваш готов свят, ти го създаваш. Затова въображението се ражда от текста. А въображението е майката на всяка мисъл, на всяко откритие, на всяка култура.

Видеото не изисква нищо. То поднася. То води. То те прави зрител. Пасивен! Застанал от другата страна на смисъла. Картинковото поколение не мисли, то реагира. Не създава, а консумира. Не пише, а плъзга пръст. А писането е мисъл в най-чистата ? форма. Когато писането изчезва, мисленето се свива. Когато се пише все по-малко, се мисли все по-малко.

Учебниците се „олекотяват“, но не стават по-ясни, стават по-празни. Материалът се мести в по-долни класове, където не може да бъде осмислен, за да бъде отхвърлен. Културният и националният контекст се размива, защото човек без памет е човек без съпротива. Езикът се разпада, опростява се, смесва се, докато вече не може да носи сложна мисъл. Това не е културна еволюция. Това е интелектуална ерозия.

Резултатът е видим! Млади хора, които не могат да четат сложен текст, но разпознават филма. Които не знаят откъде идват, но са готови да станат каквото се изисква от тях, стига да оцелеят. Хора без духовна конституция. Без вътрешна опора и без гръбнак.

И тук идва голямото бягство от отговорност – родителят. Не злонамерен, а удобен. Родителят, който не иска да „развали рахатлъка“. Който заменя изискването с разбиране, дисциплината с емпатия, усилието с оправдание. Училището вече не е институция, а услуга. А услугата не възпитава, тя угажда. Държавата не се нуждае от мислещи хора. Тя се нуждае от адаптивни. Лесни за пренастройване. Това не е заговор. Това е логика.

И ако тук има изход, той не минава през реформи, стратегии и нови програми. Те са фасада. Изходът започва от едно забравено, непопулярно решение: връщане към трудното.

Връщане към текста. Към дългото четене. Към книгите, които не се „харесват“, а се преживяват с усилие. Четене, след което боли главата. Това не е проблем. Това е признак, че умът работи.

Връщане към писането. Истинското писане – бавно, отговорно, без копи-пейст. Писането на ръка, което дисциплинира мисълта, забавя я, прави я точна. Там няма къде да се скриеш. Всяка дума минава през теб.

Ограничаване на видеото. Не забрана, а подчиняване. Видеото да служи, не да доминира. Текстът отново да води, защото само той изгражда вътрешен свят.

Връщане на дисциплината. Ред. Повторяемост. Натоварване. Ранно ставане. Правене на неща, които не ти се правят. Така се изгражда воля. А без воля няма нито образование, нито характер.

И най-накрая, родителят трябва да си върне ролята. Не като приятел. Не като аниматор. А като възрастен човек, който знае, че животът не пита дали ти е приятно. Ако родителят не изисква, светът ще го направи. Само че по-късно. И много по-жестоко.

Образованието не е път към щастието. То е път към издържливостта. Това е дълго бягане. Не спринт. Не разходка. Който не тренира, не просто губи – той дори не разбира, че е загубил.

Дисциплина – това е да правиш, това което хич не искаш, за да постигнеш това, което много искаш…

 

Верни са доста от нещата и е невъзможно да се оправят !Липсват учители личности! Липсва единомислие и единодействие между родители и учители !Липсват много неща …

 

Децата трябва да бъдат подготвени за живота а той няма да ги щади. Затова колкото повече знания и умения получат толкова по лесно ще се справят.

 

Ученето трябва да съдържа и процес на мислене,и изграждане на логически връзки. Т.е няма лесни неща в ученето.

 

Точно и вярно! Волята и дисциплината са гаранция за качество в образованието.

 

Така трябва. Който се интересува, ще учи. Други може да рисуват, да пеят, да спортуват, да учат занаят. Насила хубост не става. Зорлан доктори и инженери няма да правим.

 

НА СПОРТИСТИТЕ НЕ ИМ Е ЛЕСНО. Наистина, тренировките са труд, но и учението е тренировка за бъдещето. Всичко е труд

 

Много добре е описано днешното “ училище“ . За съжаление всичко е вярно. Моят любим предмет беше литературата / имах прекрасни учители , които създадоха любовта ми към този предмет и прозряха, че там ми е силата/ .Исках да пиша ???? Но първо научих отлично граматиката, защото как ще пишеш, ако не я знаеш… Аз лично мисля, че учителите трябва активно да участват в съставянето на програмите и да се борят за учебния материал, който трябва да преподават. Семейството е най- важно, но когато вкъщи се изисква, а в училище децата виждат друга реалност се получава объркване в тях. Смятам, че семейството дава моралната подкрепа и увереността в децата да успяват в дейностите си, но чисто професионално учителите трябва да поемат тази отговорност! Учител и лекар са най- хуманните професии и те са призвание! Ако не ги работиш с любов не става!

 

 

Образованието вече не е качествено, но определено не е лесно! Точно обратното. Учебниците са пълни с ненужни глупости, които са наблъскани в много кратки срокове. 10 урока-тест, 10 уржка-тест. Материал от 5ти клас вече е в 3ти. Количеството обаче не носи качество. И определено материалът е поднесен по безумен начин. Скучни и безинтересни сухи уроци. Няма вече практики, например в часовете по физика, химия, биология. Дъщеря ми миналата година завърши средното си образование. На пръсти се броят учителите, които искаха да оставят в съзнанието им спомен от наученото. Цялостната картина е плачевна. И в университета в момента не е много по-различно.

 

Нивото на образованието ни е трагично. И ние родителите попълваме дупките, където можем, за да има по-добра обща култура и ниво на образованост. Точно по същия начин са ревали едно време бабите ни, че дъщерите им не искат да се научат да тъкат черги и да плетат чорапи. И са пророкували края на света. Животът се променя, икономиката се променя, средствата на производство се променят. Нашето аналогово поколение си отива и не е необходимо да натрапва разбиранията си на следващите поколения. Те никога няма да смятат на лист хартия и няма да пишат на ръка. И чорапи няма да плетат, освен от келешлък. Пред тях ще има други изисквания и други предизвикателства. И, между другото, в хилядолетната история на човечеството е имало и интелект, и въображение, и изобретения, и в повечето случаи нито са чели, нито са писали, нито са учили по начина, който хората на ХХ век смятат за единствен.

 

Без морал и наказания!! Отглеждаме си тихичко преписвачи,биячи, наркомани,крадци и престъпници още от 7 кл. Готованци, живеещи в свой собствен измислен дигитален свят…свят без морал и закони,свят без ценности и мотивация, дори свят на майки- наркоманки и пияници. Бащи не винаги има,те са заети.Рядко идват в училище. Ако ли да- то е за да се уволни учител Случайно попаднах тук…Чета коментарите и не вярвам на очите си. Сблъсък…да мачкаме децата…да не им е лесно…Някакъв страшен съд за учениците ли е? Майка съм на две деца, имам достатъчно наблюдения. Аз успокоявам децата си след “сблъсъка” с вас всеки ден. Стотина оценки/изпитвания за три месеца в четвърти клас малко ли са ви? Децата прегорели от напрежение, психически развалини, че не се справят, че не отговарят на безумните ви критерии! Вижте белите държави как го правят. Оставете камшиците! Изцяло споделям позицията Ви. За съжаление, родителите ни възприемат като безплатни детегледачки с елементи на аниматори, които трябва да се грижат само за екзистенциалните нужди на децата им, а училището като детски център за забавления.

 

Ами възпитавайте си децата правилно. Имам 4 внука, по големите четат книги, говорят вече по 3 езика, най малкото на 3,5 г никога не гледа видео и телефон в ръката му не попада. Който го мързи и децата му растат прости…

 

Защо да се напъват учениците, като винаги минават в следващия клас ! Всеки ученик, носи пари,за училището ! Тази система ще продължава да ражда науки и невъзпитани деца Колкото по-комфортно е живяло детето преди да започне да учи, толкова по-неприятно му е самото учение, защото го кара да променя мислите и поведението си. Толкова повече се съпротивлява несъзнателно и съзнателно. Едно от важните неща, за да могат да учат децата, е да не са прекалено разглезени и разлигавени в първите си седем години.

 

Има един експеримент от Гръцки педагог. Той отишъл в една детска градина и попитал децата с този кламер който държа в ръката си за колко вида работи можете да го използвате? Децата му отговорили за повече от 200 различни използвания на обикновения кламер. После отишъл при първокласници те те му отговорили за 15 различни употребления, после в гимназията и там отговора бил за 5 различни употребления. На края в университета отговора е бил един за да се захванат листа от хартия.
Виждаме че колкото по – малък е човекът толкова по голяма е фантазията му. В образованието още от първия ден фантазията постепенно се унищожава с цел да не може да се мисли нестандартно и да се изпълняват всички тъпи искания от по- висше стоящите. Така че писането и четенето е един добър начин да се избегне доминацията от горните слоеве на по долните.

 

Един куп полуистини, богато гарнирани с измислици, има в този пост. И заради такива полуинтуитивни, допълнени с лични рационализации, мнения образованието буксува. Родители и учители нямат адекватно разбиране какво да поискат от МОН. И лесно се манипулират от синдикати и други организации с комерсиални интереси. Редно е да ползвате гласа си, за да разпространявате проверени и полезни факти. ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ Е НАСИЛИЕ. ОТ НИКАКЪВ ВИД. Ученето е активен процес с участието на учещия. Може би това се опитвате да формулирате? Ученето изисква интерес, вътрешна мотивация и поставяне на краткосрочни и дългосрочни образователни цели. Всеки академично успешен човек се научава тези неща сравнително рано. И основно те обуславят академичния успех. Има много интелигентни деца, чийто потенциал се губи именно защото образователната система не успява да развие тези компетентности и дори ги потиска. Ролята на родителя е да осигури структура (безопасни граници) и подкрепа за развиващата се самостоятелност на детето. Не да го измъчва, за да развие „воля“, а да го предизвиква и стимулира да е все по-самостоятелно и същевременно да развива нагласата му да растеж и преценката му за това какво е безопасно, добро, морално. Социалните мрежи не са образователен формат и никога не са били – освен в Китай, където ТикТок е именно образователна платформа с дълги образователни видеа и без пристрастяващите алгоритми, които се ползват на запад. Най- смисления анализ, който съм чела от известно време насам! Винаги може да бъде променена ситуацията! Най- напред трябва да бъдат разчистени индивиди ,заемащи ключови позиции в МОН, РУО – на, НПО – та , канали като „Заедно в час“ и др. допринасящи за продължаващата агония. А онези ,които от години работят в посока “ образованието да е приятно,с картинки, клипчета , измамни STEM инструменти,дигитални раници, таблетчета и др.пагубни за мозъка инструменти- да понесат морална отговорност за стореното! Родителят реве,ако натовариш детето му. Търси ти сметка защо има двойка( имам в предвид сметка от учителя). Милото отроче трябва да получава всичко и по възможност да е скъпо и луксозно Не може да си напише името в седми клас,обаче има телефон за два бона. Е,какво да очакваш тогава? И после на 40 отрочето чака на мама и тати! Честито! Бъдещето е блестящо!

 

Образованието не е съобразено с нуждите и възможностите на децата и си е абсолютно насилие.Още в 3-и клас децата казват ,че мразят училището-не съм чула някой да се забавлява.Съвсем друг е въпросът ,че в много семейства се генерира мързел изначало-почва се с неприбрани играчки и неподредени учебници,телефон вместо книжка и писалка,вместо спорт-телевизор и ,, хрупанки“ и т.н.Най-често каквото отношение и подход имат родителите-това продължава и в училище-не за всичко са виновни ,, горестоящите“. Това мнение с претенция да е анализ(предполагам) според мен е конгломерат от полуистини, обективни критики, носталгия по соца, апокалиптични заплахи…. Защо е необходимо да мразите, да отричате, да преувеличавате негативните неща ?
1. Основния фактор в образованието от Учител, придоби статут на Преподавател. Това не е по-висока категория, а е упадък на нравствената и ценностната система на двигателя на образованието.
2. Системата на финансиране на учебния процес у нас – „Парите, следват ученика“, доведе до принудата, Преподавателя да „прибутва“ ученика по пътя му, към дипломата (за да не се губят пари). Това обезличи системата и доведе до статистика, която МОН обяви официално, че 71% от учениците до 16г. са Функционално неграмотни.
3. Увеличението на заплатите на Преподавателите, не доведе до очакван ефект – повече пари, повече резултати, повече знания, по-добра реализация. Оказа се, че без ефективна система за оценка на резултатите от образователния процес, увеличението на заплатите на преподавателите е фасадна демонстрация на Синдикална мощ и създаде чувство на неприязън в други категории служители, чиито заплати също са разход на бюджета.
Всичко ъоес е жалката истина! Проблемът е,че родителите също са осъкатени от тази реалност,за която говорите.Няма връщане назад,духът е излязъл от бутилката отдавна! Вече сме в ерата на изкуствения интелект,каквото кажат роботите,това ще бъде! За голямо съжаление процесите са необратими!

 

Глупости! Товва е писано от човек, който няма никаква представа от съвременното училище. Образованието следва пътя на развитие на човечеството-променя се, актуализира се.В това няма нищо лошо. Училището от преди сто години, не може и не трябва да е като училището днес. Мързеливи ученици винаги е имало. Ученето трябва да е осъзнат и мотивиран процес, не да е наложено насила. И да-трябва да е приятно.Който има желание да следва пътя на науките, ще учи,ще се труди усърдно, ще постига мечтите си. На когото не му се учи, може да се труди усърдно в други области от живота-земеделие, животновъдство, строителство…
Съгласна съм с идеята, но образованието в България не се е променило така както в другите държави. И то може на моменти да е повече увлекателно от поучително, но по-важното е загубената дисциплина. Забелязала съм, че съучениците ми се възползват от склонността на някои учители (тъй като не всички са благосклонни) да прощават. Родителите им пък не толкова че се държат с тях приятелски, а по-скоро ги глезят и споделят същата емоционална незрялост с децата си. При комбиниране на тези две условия + самото изграждане на системата резултатът е неизбежен. Признавам, че съм си позволявала да използвам изкуствен интелект за домашно, но предвид натовареността извън училище, то е невъзможно да се смогне с всичко.
Учителите отдавна са наясно с тезите на този анализ, но за обществото той е неудобен. Пречи му „да бъде себе си“ и „да живее за мига“!
Защото цялото ни общество търси дисциплината и отговорността винаги в другите, но не и в себе си! Хората ги баламосват, че трябва да бъдат себе си- да си гледат кефа и да не се напрягат.Да се забавляват постоянно и във всеки един момент.А дисциплината- тя е за другите…
Образованието изисква сериозни усилия, а учим децата само да се забавляват. Затова вече нямаме инженери, химици, физици, машиностроителни специалисти и т.н.
На всички нива се усеща остра нужда от мислещи хора- професионалисти! Всички показват дипломи, а умения и знания- никакви! И пак виновни са само и единствено учителите, професорите и т.н.
Споделям тревожните наблюдения на автора. Винаги се изправям пред въпроса с повишена трудност – как учениците пишат есета след като не четат, не пишат, нямат житейски опит, липсва обща култура, нямат умения, въпреки някои теоретични постановки. Създаването на есеистични текстове е висш пилотаж, творческо умение, въображение, анализ и синтез, размишления и емоция, с абсолютно владеене на норми и лексикално богатство. Фактите обаче категорично опровергават желаните постижения с реалните. Според мен се прескача етап, подготвящ мисленето, изразено в думи. Затова подкрепям водещата роля на четенето, писането, активиране на паметта, учене наизуст /стихотворения/, а всичко останало е съпровождащо. А за четлив почерк да не говорим, там е изпусната работа. В заключение: ученето е труд, системен и целенасочен, дисциплина, правила, контрол и очаквани резултати.
Абе хора, в кой век живеете. Децата са си много наред. Не са глупави, но тяхната креативност е друга. Учителите, в голямата си част нямат представа, как да работят с тези деца. Лошото е, че не се изграждат практически умения за използване на наученото. Децата искат резултат днес и сега. Ако си добър учител, винаги има начин. Да си учител е призвание,а не професия. И стига с това,че не четели. Ами дайте им смислен текст и вижте резултата. Нашата образователна система е хартиена и ужасно остаряла. Училището трябва да подготвя хора за бъдещето, а не да тъпче на едно място 30 и повече години.
Ученето е РАБОТА! Това е отговорността към обществото и само с учене може да бъде формирана принадена стойност към продукта “Образование”! Е, децата трябва от малки да се запознаят с несгодите, съпътстващи мързела и тук вече е ролята на родителите, които трябва да поощряват добрата “работа” и да Наказват мързела!

 

Учебния материал се превърна в безсмислен сбор от факти, измишльотини, дати и откровени лъжи. И хиляди учители, които от години не са в час. С четенето, писането и смятането наум е свършено, както и с прането на ръка и параходите. Това е, и няма значение дали ни харесва или не. Земята няма да спре да се върти, защото някакъв поет решил че трябва да четем.
Яяя стига с тези остарели разбирания и схващания!!!Ученето трябва да е лесно и достъпно за разбиране и осмисляне!!!А не да носи стрес и болки в главата!!!Учене чрез нагледност!Ученето изисква практика а не бол приказки и писане!Обучението е най-добрият начин особено,когато е чрез примери(практика)Едно време от писане ,не станахме писатели а тъпи системи!!;Само суха теория!!!Няма полза от многото писане ,сегашните деца и поколенията занапред буквално трябва да се потопят в една различна обстановка,където се показва,разглежда,труди и т.н.Вземвте пример от скандинавските страни!!!Монтесори също е едно иновативно обучение !!!МОН направо да си смени мирогледа!Стига със тези закостеняли програми!Бъдете гъвкави ,защото децата сега са такива!

 

1. Децата се раждат с вроден инстинкт да опознаят, да се ориентират и да се впишат (колкото може по-успешно) в света, в който са се родили. Само който не е виждал малко дете, не знае това. Децата задават куп въпроси и най-честият измежду тях е ЗАЩО. Нямаше да го задават, ако не искаха да разберат, как се случват нещата и каква е причината да са такива, каквито ги наблюдаваме.
Това, че след 1 клас ние доста успешно им убиваме този естествен ентусиазъм да учат, да мислят, да разбират … си е проблем на нас, възрастните и на образователната система, която пак ние сме конструирали по абсолютно неподходящ начин за тях.
2. Родителите не са безотговорни, нито желаят да „не развалят рахатлъка“. Мнозинството родители правят най-доброто за децата си, което им е по силите. Това, че никой не ги е подготвил да се справят адекватно с децата си, не можем да им го вменяваме като вина или безотговорност. Никой не може да направи повече, отколкото знае и може! А техните родители, които са ги „възпитавали“ с критики, строг контрол, подчинение, дори пердах – не са се справили по-добре, защото това доказано травмира не само емоционалния свят на децата, но и блокира мозъка да се развива. Ние не учим добре, когато сме под стрес – тогава влизаме в режим на оцеляване. И това не е, защото децата хитруват. Или защото родителите са ги научили така или не са ги научили на нещо. Физиологично е заложено от природата това, автоматично става.
Да, ако ги дресираме – ранно ставане (за да са недоспали и недоотпочинали), правене на неща, в които не виждат смисъл (защото АЗ така казвам!) – децата ще научат нещо. Но то ще е малко и нетрайно като знание. Повече ще преписват, ще си подсказват, ще налучкват и по всякакви начини ще се изплъзват. И не, така не развиваме воля. Точно обратно – развиваме послушание. Внушаваме – Ще ме слушаш! Ще правиш, каквото казвам, както ти казвам и когато ти казвам! Твоята воля НЯМА значение. Единствено моята воля е важна. И ти ще ? се подчиняваш.
3. Образованието е именно пътят към щастието – то може да даде на децата толкова много по отношение на ценности, добродетели, умения да разбират и да се справят със своите и чуждите емоции, социални умения, с които да се вписват в групи, колективи и да намират своя среда, да възпитава качества и да предоставя примери за подражание, да разкрива хоризонти както за професионално, така и за личностно развитие. Образованието също така принципно следва да изравни старта в живота на децата.
За съжаление, образованието в България в момента не прави нищо от това. То дава само някакви ограничени и раздробени предметни знания по 10-15 учебни дисциплини, като дори с това не се справя добре, вкл. на неговите собствени изпити и по неговите собствени критерии – ежегодно отчитаме лошо представяне на учениците на НВОценяванията и на Матурите.
И последно – животът не е ужасен, нито жесток. Животът е такъв, какъвто си го направим. Дори и да беше ужасен и жесток, пак ранното подлагане на трудности не прави децата издръжливи. Научно доказано е, че най-устойчиви на стрес и най-стабилни в екстремни обстоятелства са онези възрастни, които като деца са израснали в сигурна, обгрижваща и подкрепяща среда, които като деца не са ги тероризирали и насилвали да са послушни и изпълнителни. Другите и без стресиращи фактори са нервни, наплашени, притеснителни и склонни да се паникьосат, да се пречупят, да се предадат, да се продадат дори или поне да са конформисти.

 

Ооо да.
Най-мързеливи са седмокласниците!
Дори им остават по 2 часа в събота за почивка!
Дайте рано да пречупим децата.
Да ги накараме да мразят да учат
Учителите да превърнем в надзиратели
И от първи клас да обясним на децата, че не струват нищо
Че успяват само не тези които мислят, творците, търсещите, задаващите въпроси, критично мислещите, а тези най-издръжливите
Добавете и религията
За да сте сигурни, че са достатъчно покорни и почитащи властта.
И ще сте сигурни, че сте осигурили работа за 3 поколения психотерапевти