|
Природата на човека: Човекът е представен като създание, което постоянно се движи между доброто и злото. Това същество е подложено на вътрешни конфликти, които формират неговия живот и избори. Падение и въздигане: Хората често падат в живота, губейки своята светлина, но това им дава възможност да се въздигнат по-високо, придобивайки ново разбиране и мъдрост. [...]
Човекът е парадокс – същество, балансиращо на границата между добродетел и порок, между светлината на морала и мрака на страстите. В този свят, където „няма човек, който да не храни апетити, да няма подбуди, стимулиращи вълнения“, ние сме подложени на непрекъсната борба между различни сили, които ни теглят в различни посоки. Това, което ни [...]
Животът е като безкрайно люшкане между два полюса – небето и ада. Една минута усещаш възторга на въздигането, а в следващата се озоваваш в пропастта на собствените си страхове и съмнения. Човек е странно създание, поробено от страстите си, но същевременно жадуващо за нещо по-висше, нещо, което да го издигне над земното и преходното.
[...]
„Всичко ще бъде изтрито за секунда. Натрупаният речник от люлка до смъртно легло ще бъде изтрит. Тишината ще настъпи и няма да има думи, които да я кажат. Нищо няма да излезе от отворената уста. Нито аз, нито съм. Езикът ще продължи да превръща света в думи. В разговорите около семейната маса ще бъдем [...]
Идеята е да подбираме внимателно за кое да ни пука истински, в какво да влагаме енергията си, вместо да хвърляме такава за излишни, преходни и незначими неща. И само когато вървим по зададените от самите нас пътеки, неглижирайки препъникамъните, всъщност бихме могли да сме истински полезни за себе си и другите. Избирай борбите, които [...]
|
|