За едно състезание и провеждането му.
То се роди в главата на един главен учител и ако не беше тя състезание нямаше да има. Нали знаете винаги има такива хора, които влачат другите след себе си. Независимо какви са причините работата се върши от малцина, а другите са само допълнение в картинката.
Така заради този главен учител се събра комисия и започна да мъдрува правилата. След като са намъдрува, поспори и реши за различната тематика всяка година, определи направленията и се разпусна след няколко заседания.
И понеже бяха събрани малко насила и по-задължение други предложения от комисията така и не пристигнаха. Топката се върна при главната, а тя нямаше намерение да остави нещата недовършени.
Тя знаеше какво иска и си вървеше по-своите правила. Така в един момент се появиха и правилата, критериите плюс дата за провеждане. Състезанието се превърна в такова по ИТ, каквато и беше идеята на госпожата.
Неусетно се изнизаха няколко месеца и настъпи момента всичко да се задвижи. По познатата схема – идеите от основателя на състезанието, сбирки при шефа за да се вкара масло в колелцата.
Сайт, грамоти, спонсори, награди, настаняване, комисии – с наближаването на последните дни все повече нещата се изясняваха с главната и водеща роля на един човек и с малката помощ на останалите.
Седмицата на регистрация, изникването на втори майл, ролята на експерта по ИТ в РИО при избирането на комисията. Страховете, че няма да се съберат достатъчно хора и състезанието ще се провали и оттук повишеното участие на нашите ученици / агитирани успешно в оценъчно направление./
Денят преди състезанието, откриването на новата зала, писането на обяснителни записки в приложения 1 и 2. Технически конференции, проверки, лаптопи за комисията, допълнителни мероприятия.
И най-важната част – самият ден на състезанието. Като за първи път, неуредици с техниката, забавяне, изоставяне от изработения график. Номинираните започнаха да представят работите си.
Голямата ни зала със 100 места и 2 врати беше пълна. Журито не беше свикнало да използва микрофони, но се наложи заради публиката в задните части. Предната врата се използваше за влизане на участниците, изминали пътя през задната и външния коридор.
Журито, което се състоеше от експерти по ИТ бързо разбра, че е попаднало на необичайно място и състезанието не е съвсем по ИТ. Та нали то си е продължение на екологичната конференция от миналата година и инерцията от тогава си личеше.
Строгостта му внасяше още повече притеснение в участниците, повечето излизащи за пръв път пред толкова хора. Трудът в областта на екологията, земята и природата беше надвил ИТ . Основните претенденти минаха в началото, след това набързо се изредиха колажите и накрая завършихме със серия от наши ученици.
В 16-00 наваксали с графика журито се събра и избра победителите в останалите две категории, защото в едната бяха известни предварително. Всички с нетърпение очакваха тяхното решение.
А то беше колкото очаквано, така и неочаквано и колкото очаквано да беше първото, толкова неочаквано беше третото. Може би домакинското начало помогна, както при всяко домакинство, ИТ бяха доминиращи при избора и един от критериите за приложимост в учебния процес донесе третото място.
Всъщност един критерий за наличието на навигационно меню реши класирането от 2 до 4 място и показа как малките неща понякога решават всичко.При колажите също имаше изненади, леко накланяне в полза на един или друг участник, декласиране на знаещи участници, неотговарящи на критериите, необясними симпатии и наличието на късмета.
В крайна сметка съдбата, журито, техниката, регламента изиграха своята роля и подредиха класирането . Не такова каквото би трябвало да бъде , но нали затова я има тази компонента от 30 % , която оформя крайното местоположение на всеки.
И както на всяко състезание имаше доволни и недоволни. Неочакващите доволни, останали до края с тънкото пламъче на надеждата, въпреки многото съмнения. Уверените знаещи, изливащи около себе си големи дози от напереност и самочувствие, отлично разбиращи колко субективно и измамно може да е всичко.
Редовните запознанства по-време на такива събирания, продължаващи контакти, неформални вечери и обяд, разходки и съчетаване на полезното с приятното. И както всяко състезание получаване на наградите, сертификатите и грамотите, снимките за пресата.
Дали ще го има това юбилейно състезание по ИТ и дали ще остане в същия си формат, със същото жури ще разберем следващата година, всички си направиха изводите и разбраха с какво се захващат, а какво ще се получи ще зависи пак от тези малцина, които с ентусиазма и влиянието си завличат в неизвестна посока всички останали.
УСПЕХ
Новият проект вече два месеца пълни училището с ученици след 7 час. Като идея всичко изглежда перфектно. Реализацията винаги е трудна. Като нещо пуснато на бързи обороти и то вече създава проблеми.
Цели 17 клуба, участие само в един от тях, привличане на проблемни ученици. Достатъчни са само няколко седмици за да се разбере, че тези трудни ученици, не им ли хареса нещо, напускат на момента. И нищо не може да ги спре.
Един месец беше достатъчен за да се разбере, че има деца страдащи от липса на внимание и тези клубове ги привличат. Има ученици, ходещи в няколко клуба и го правят доброволно, може би наистина у дома няма какво да правят и не им се прибира.
Както и другия тип деца с изявен талант и желание за работа, усетили възможностите си и непрекъснато търсещи възможност за използването им. Тези клубове са перфектни за тях.
А неуредиците от типа, на това да се предлагат 46 % за материали при положение, че няма за какво да се изхарчат толкова пари. Или да се спира закупуването на такива дребни неща като флашки, да се възпрепятства използването на стратегията с награждаването на най-активните е крачка назад.
Както и поредното презапасяване с тонове документация, въпреки, че всички знаем, че каквато и документация да се измисли тя ще бъде попълнена, и това няма да има нищо общо със свършената работа. Въвеждането на електронно отчитане е крачка напред, ако другите документации се намалят. Хартия, сканиран вариант, електронен вариант и получаваме още по-затормозяващ вариант.
Всяко начало е трудно, да се надяваме , че от началото на новата учебна година всичко ще е изгладено и нещата ще си дойдат на мястото. Дотогава и учителите ще са си направили своите изводи и ще подобрят дейността на клубовете си, ще създадат нови, по-подходящи за ситуацията и ще закрият неефективните стари.
