Архив

Календар

юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

За едни оценки в дипломата

В дипломата за средно образование ще влизат само оценките от 11 и 12 клас и матурите . Следователно няма никакво значение колко си се трудил и какво си правил до 10 клас , в 11 почваш наново и може да имаш удостоверение за завършен 1 гимназиален етап с 3.00 и диплома за средно образование 6.00 . Задължителният образователен минимум по почти-всички общообразователни предмети във всички български училища се учи до 10 клас. И накрая какво – това няма да бъде отразено в дипломата.В тази връзка учениците, които се интересуват от УСПЕХ в дипломата си, реално могат да си кажат, че са им важни само 11 и 12 клас. Този показател СРЕДЕН УСПЕХ губи всякаква сила – не е все едно дали той ще се получи от 7-8 предмети, или от 20 на брой.

Нищо не пречеше оценките от удостоверението за първи гимназиален етап да се прикачат като приложение към дипломата. Това е логичната стъпка. Все пак се завършва гимназиален етап и тогава се взима диплома. Гимназиалният етап е сбор от първи и втори гимназиален етап. И както от 1 до 4 клас се взима начално образование, а от 5 до 7 клас се взима основно, средно образование би трябвало да се получава след завършване на 12 клас. Не е логично оценките да се разделят в два отделни документа. Щом ще е така, логично беше да има среден успех и в удостоверението за първи гимназиален етап, нали се смята за отделен етап от образованието.

Логично и родителите започнаха да се притесняват, че щом нямат оценката в дипломата, това няма да позволи на децата им да кандидатстват в направление, изискващо оценка по този предмет при балообразуването. В крайна сметка решението на МОН , че оценките от 1 гимназиален етап ще може да служат за вход при кандидатстване в университетите е вариант, макар че сигурно както и досега ще има коефициенти и кандидатстудентският изпит ще е най-важен / примерно по 1,5 или по 2/ при балообразуването. Всеки ще може да учи всичко, което си пожелае, стига да си получи високи оценки на кандидатстудентските изпити.

Учениците, които в момента са 9-ти клас и им предстои да кандидатстват в университет през 2022-а, ще могат да използват за балообразуващи и оценките си от 8-и, 9-и 10-и клас, които са вписаните в удостоверението им за завършен първи гимназиален етап. Тези ученици ще имат и възможност се явят на държавен зрелостен изпит по даден предмет, дори на не е изуван в 11- и и 12-и клас. Или образно казано, учениците от математически профил, след това може да станат доктори, въпреки, че няма да учат биология в 11 и 12 клас. Същото се отнася и за учениците в професионалните училища.Ще може да учат всичко след това, независимо от оценките в дипломата си.

Героите

Срещи с родители. Срещи с психолог. Срещи с директор. Срещи с педагогически съвет. Те са нашите звезди. Лошите момчета и момичета. Обръщаме им повече внимание, отколкото на всеки друг. Те го усещат и това им харесва.  Костват ни огромни усилия за да държим системата на границата и в някакъв работен режим, но онзи скрития морален разпад никой не може да го спре.

Хиляди минути загубено време. Разговори, доклади, комисии за борба. И за какво? Процентите, на които ще променим посоката, не си струват усилията. Останалите ще са завлекли след себе си много повече в тази ситуация на работа на празни обороти. Прекаленото внимание, отстъпките с надеждата, че нещо ще се промени и липсата на навременни наказания си е чиста победа в зоната на това малцинство от рушащи и неприемащи правилата.

Ние си мислим, че те не са на улиците, и родителите си го мислят. Спасили сме ги от лошата среда. Измамни мисли. Телефонната свързаност е постоянна и те са си непрекъснато там. И идиличния свят на смелите им по бандитски герои, на които всичко е позволено. А какво става след училище, бедни са ни фантазиите, или просто не искаме дори да си го помислим.

И така, те вършат подривната си дейност точно там, където има най-голям шанс да успеят. В училище. Там са в ролята на герои. Разминава им се прекалено често. Действията им разяждат умовете на съучениците им. Системата се разбива,  дори когато само няколко индивида играят извън правилата . Спиралата на по-малкото усилия, на интересчийството, на преписвачите, на премахнатите скрупули и липсата на морал започва да господства все по-често. Дори в главите на добрите, успешно привнесена от звездното ни малцинство.

Обърната и объркана система. Изядено време, което добрите ни ученици не са получили като внимание от нас. Дали е прекалено късно. Определено е. Ние няма да ги променим. Моментите са били на територията на едни други дестинации. Границата от 5 клас е отдавна премината. След нея следва само ограничаване на щетите. Ние само можем да спасим добрите. Като ги отделим от лошото влияние на това влиятелно малцинство. Време е да се стигне до този извод – с отстъпки, с говорене и убеждаване няма да стане. Това време вече е минало.

Отдавна си ги знаем. Става въпрос за по-няколко ученици в клас. В някои класове ги няма, но заразата прониква безпрепятствено и понятието клас не е никаква граница. Моралната зараза и идеята, че лошите действия и мързелът може да ти се разминат е най-страшната поразия от всички останали. Идеята, че всеки задължително трябва да бъде ученик е добра, но с подобни ученици системата само губи и се разпада.  И така – нужни са ни училища, в които спазването на правилата е задължително, а не препоръчително.

Ясно е, че всичко започва от върховете и нишката се е прекъснала там. Обратната спирала трябва да се задейства с огромна порция правила и справедливост. Ще мине много време, но спазването на закони и правила трябва да започне, защото в един момент никой няма да може да спре този разпад. Мнозинството с готовност ще влезе в правилният коловоз. Ще го направи с желание. Само едно активно малцинство трябва да се пребори с друго активно малцинство и да задейства правилната система.

Зависимостите днес

За какво се сещате, когато чуете думата „зависимост“? Първото нещо, което на мен ми идва на ум, са алкохол и наркотици. Но зависимостите далеч не се ограничават до тях.

Днес сме изправени пред свят, които предначертава съвсем нови пътища. Ние се променяме успоредно със света. Тази промяна довежда до една продиктувана праволинейност в живота на повечето хора. Стремим се към перфекционизъм и приемаме стреса в ежедневието си като нещо обичайно и очаквано. Но този стрес е причината за възникването на много от зависимостите.

Какво всъщност е зависимост? Зависимост е, когато не можеш без нещо, не се чувстваш на място без това нещо. Както казах, за зависимостта си има причина. Една от тях е стреса. Други фактори, които според мен са ключови при формирането на зависимост, са липсата на обич, търсенето на внимание, незаинтересованост от към страна на родителите и средата, в която се намираме. Бих казала, че средата или кръга от близките ни хора оказват изключително голямо значени върху изграждането на характера на човек и формирането на навиците, целите и светогледа му като цяло. Представете си, че вашият приятелски кръг се състои от 5-ма души, но те всички пушат. Е, вероятността и Вие да пропушите е повече от голяма. Възможен е и вариант, в който не се поддавате на изкушението да задоволите любопитството си, и не прибягвате до цигарите. Но тогава вероятността да смените групата, също е голяма. Освен обкръжението, липсата на обич и пренебрежението на родителите оказват въздействие. Тогава човек не намира подкрепа у никого, чувства се сам, изоставен, неразбран и прибягва до положение, в което се оказва зависим от нещо, за да може по някакъв начин да подтисне страховете и тъгата си.

Да си зависим не означава непременно да пушиш или да пиеш. Има много хора, които са почитатели на алкохола, но не са зависими от него. Правете разлика между човек, който харесва виното и човек, който не може без едно шише да преживее деня.

Но много хора не осъзнават, че са зависими, защото, както вече написах, зависимостта не се ограничава до алкохол и цигари. Помислете за шопинг маниаците – хората, които са изпаднали в такова състояние, че задължително трябва да си купят нещо в рамките на деня – било то химикал, тетрадка или каквото и да е друго. Те просто усещат нуждата да похарчат парите си, да станат притежатели на някаква нова вещ, за да се почувстват по-добре.

Някои хора се нуждаят от шоколада, също както се нуждаят и от кислород. Други си купуват билетчета от Националната лотария, пускат тото, играят Еврофутбол – зависимост към хазарта. Трети не могат без да работят – чувството на заетост сякаш ги поддържа живи. Това са така наречените работохолици.

Но най-голяма е зависимостта ни от електронните устройства и Интернет. Пробвайте да оставите телефона си за 24 часа. Дали ще успеете – никакъв Инстаграм и ровене в сторитата, никакъв Снапчат – предупредете хората, че ще си развалите дните, никакъв Фейсбук – няма да има кой да ви подсеща за рождените дни на „приятелите“ ви. Не отдавна руски психолог проведе такъв експеримент с група тинейджъри и резултата беше потресаващ – много от тестваните не са издържали дори 4 часа без електронни устройства и достъп до Интернет. Но тези, които са изкарали деня, отбелязват, че са разполагали с много свободно време, когато не се занимават с виртуалната реалност и не се ровят в живота на другите, изкуствено предтсвен като „идеален“ в социалните мрежи. През това време те преоткрили много от себе си – от потенциала си. Едно момиче разбрало, че може да рисува, например.

Зависимости има още много и сигурно ще продължава да има, ако не се осъзнаем. Няма смисъл да ви говоря за последствията, защото това, че някъде четем какво може да ни се случи или какво е по-правилно да правим, не ни кара да се променим. Това, което аз отправям като послание, е именно осъзнаването. Никой не ни е казвал, че животът е розов, че е честен, справедлив и че ни чака с отворени обятия. Реалността е трудна и понякога дори смазваща, но именно така ще ни научи на важни уроци чрез болезнената практика. Приемете, че ще се сблъсквате с още много, много проблеми по пътя си на самоусъвършенстване. А проблемите са за това – за да се решават. Не трябва още пред първата трудност да тичате за кутия шоколадови бонбони, цигара, билетче или не знам си още какво, за да подтиснете болката. Научете се да се справяте с нея сами, а не като изграждате зависимости.

Няма да обсъждам прибягването до наркотични вещества или други подобни с цел приобщаване към дадена група, чийто членове са „готини“, защото това непосредствено търсене на внимание говори само по себе си и е достатъчно жалко. Бъдете себе си, защото имате само едни шанс да живеете. Създайте неповторим този единствен живот, изпълнете го с любов и приключения, а не със зависимост. Ако няма кой да ви подари усмивка….подарете вие на някого! Защото една подарена усмивка не струва нито особено време и усилия, нито пари, но резултатът от нея може да е едно оправено настроение, едни стоплени очи.

Йоана Поповчева ,11а клас

Тайната вечеря на Дякона Левски

Героите са идеализирани личности. Една компилация от това как си представяме фигурата на националните герои. В образите са им вградени качества, които ги правят богове на революцията. Ние сами си ги създаваме и след това се гордеем с тях. Един вид положителна самоизмама, която успокоява душите ни.

Затова и ни е трудно да гледаме постановки като Тайната вечеря на Дякона Левски . Неприятно ни е да разберем, че революцията се прави от малцина, а останалите са просто пасивни участници. Или да ни показват колко възможности е имало да бъде освободен Левски, но сковаващият 5-вековен страх си е свършил работата. Най-неприятното за нас е мисълта, че в онази ситуация и ние най-вероятно бихме  преклонили глава пред властта.

Левски в тази театрална постановка е жив човек със своите страхове, емоции и може би погрешни постъпки. С действия, които после са го тормозели. С колебания и размисли дали е прав. Да си водач не е лесна работа. Самата му позиция го е карала да бъде актьор. Сигурно в душата му е имало и гордост и високо мнение за себе си. Иначе едва ли би устоял на тези грамадни предизвикателства, стоварили се на крехките плещи на един човек.

Постановката ни показва и характерите на другите известни лица в драмата. И те са били изградени личности. С идеи, за които са се борели. Свободата на България е била тяхната кауза. Давали са от парите, времето си и са живели с претенциите, че имат право и да искат в замяна.  Използвали са революционните идеи за лично величаене. Като силни хора, трудно са се съгласявали с другите. Дори са били готови да използват непозволени средства за да се борят с противниците си.

Странното, е че всички са били отчасти прави. България е нямало как да се освободи сама, а само съзнателно предизвиканата отчаяна, предварително обречена революция, с много жертви е можела да привлече внимание.  Левски е създал комитетите, те са били задължително условие, но никой не знае дали и той е вярвал, че те някога ще бъдат напълно готови.  Левски е дал организацията, която другите напълно съзнателно са използвали, като са хвърлили клечката в бурето с барут. И хубавото, е че са го направили, защото с изчакването на още няколко десетилетия, България може би изобщо нямаше да се появи на световната карта.

 

13 начина да се справим с проблемни ученици

  • Когато дадем на трудните си ученици малко отговорност и роля на лидери, имаме шанса да преобърнем негативната им самооценка в позитивна. Естествено този план може да се окаже нож с две остриета и е необходимо да го прилагаме плавно и на малки стъпки. Можем да започнем с нещо малко, като да помолим ученика да отнесе съобщение до учителската стая и ако се справи да го помолим за нещо по-значително и забележимо, като да помогне на друг ученик, който не се справя. (Бойнтън)
  • Проявявайте интерес ежедневно. С трудните ученици много по-трудно се създава връзка и взаимно уважение. Като учител, трябва да направите всичко възможно учениците да се чувстват забелязани и оценени. Дори просто да поздравявате всяка сутрин проблемните си ученици и да ги питате нещо свързано със спорт или тяхно хоби, ще успеете да демонстрирате интерес и загриженост. (Бойнтън)
  • Не приемайте никоя постъпка на проблемен ученик лично. Агресията му/й не е насочена специално към вас, а е отражение на по-дълбок проблем, съществуващ у детето. Ако започнете да приемате нещата лично, само ще задълбочите негативното отношение помежду ви. (Бойнтън)
  • Кажете на проблемните ученици, че разбирате как се чувстват. Да изразите разбиране към подбудите им не означава, че подкрепяте действията им, но понякога децата имат нуждата да чуят, че чувствата им са истински, естествени, и нормални.
  • Поддържайте темпото в час. Бавното преподаване или непланирани сегменти от часа дават възможност на всички ученици да загубят интерес, смисъл и концентрация, особено проблемните ученици.
  • Освободете силата на подходящо високите очаквания. Въздействието на демонстрираните от вас високи очаквания към всички ученици е потвърдено от множество проучвания. Ако децата не получават чувство за предизвикателство, те губят интерес . (Бойнтън) Тук бих добавила от собствен опит, че за да имате право да изисквате много от тях, трябва да сте готови да им дадете много. Ако влизате неподготвени в час, закъснявате, свеждате уроците си до минимум усилия (като преписване на части от учебника, работа по някакво помагало тип „А сега упражнение 32… А сега упражнение 33…” или използвате стари материали, които и за вас не представляват никакъв интерес, а какво остава за учениците ви), то не можете да очаквате от тях да слушат, да спазват правила или просто да ви уважават като даденост. Много обичам цитата, че понякога учениците ни учат повече от това което сме, отколкото от това, което им преподаваме.
  • Пазаренето не е опция. Свикнете с мисълта, че проблемните ученици са експерти в обещанията, пазаренето и манипулацията. Ако успеят да спазарят с вас отмяна на наказание, изгонване от час или обаждане на родителите, те просто ще повторят постъпката си в бъдеще с надеждата отново да ви спечелят с обещания. (Бойнтън) Аз бих добавила, че добрият учител не е задължително мек, приятен и отзивчив през цялото време. Ако искате да видите промяна в учениците си, имайте система от правила, които да налагате без изключения, за абсолютно всички и без да се поддавате на обещания тип „Госпожооо, само този път…”
  • Подберете най-подходящото време, за да дисциплинирате. Ако изпуснете нервите си и започнете да крещите на ученик пред съучениците му, само ще предизвикате повече негативни чувства у него или нея, защото по този начин накърнявате авторитета на детето и го унижавате. Дори във вашите очи да не изглежда така, децата са много по-чувствителни от нас. Един разговор извън класната обстановка ще постигне много повече от всяка лекция, заплаха или обида в час.
  • Уверете се, че детето разбира, че критикувате постъпката, а не него или нея. Не използвайте грешките на трудния ученик, за да го обявите за лош човек (или мързелив, глупав, несериозен и т.н.). Ако той или тя свикне да чува за себе си само негативни неща, това ще намали самооценката му/й и ще започне да се проявява още по-агресивно в часовете ви. (Бойнтън)
  • Не питайте. Учителите често прибягват до разпит на проблемния ученик като форма на търсене на отговорност за поведението им в час. (Линсин) „Защо го направи? Защо пак си без домашна? Обясни ми защо, че не разбирам вече!  Колко пъти обяснявам…” Въпроси като тези не помагат на детето да види вината си, а го озлобяват. Сърдитите и унижени ученици рядко подобряват поведението си в час.
  • Не спорете. Ако започнете да се карате с учениците си, автоматично получавате равни позиции с тях  в класната стая. А и губите уважението на децата, които бързо ще схванат, че положението се превръща във „вашата дума срещу тяхната.” (Линсин) Може би наистина най-трудното нещо за един учител е да се научи да контролира чувствата си в емоционални ситуации. Вместо да прибягвате до публичен спор, изведете разговора извън класната стая и не забравяйте да повторите пред всички очакванията си и евентуалните последици от неспазването на правилата. Учтивият учител е по-силен от разярения и невротизиран.
  • Не хвалете без причина. Понякога мислим, че ако се държим по-мило с трудните си ученици и ги хвалим дори за най-минималните им постижения, ще ги накараме да ни харесват и слушат повече. Това обаче не помага, а кара ученикът да чувства, че не е на равни начала с останалите и лесно прозира манипулацията ни.  Вместо това, хвалете искрено и целенасочено при истински резултати, за да запазите у всичките си ученици чувството за справедливост и обективност. (Линсин)
  • И накрая, не се отказвайте. Никога не е късно да успеете да се сближите с проблемен ученик, да му вдъхнете доверие, да го насърчите и да му покажете, че колкото и провинения да извършва, вие няма да се откажете от него като човек. Понякога всичко, от което тези деца имат нужда е разбиране, внимание и човешко отношение.

Автор: Габриела Миланова