Разбирам и приемам http://zpg-sandanski.com/rp Mon, 17 Aug 2015 19:41:12 +0000 en-US hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.6 Видео от закриването на проекта http://zpg-sandanski.com/rp/?p=948 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=948#comments Tue, 08 Oct 2013 21:00:46 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=948 Дейност 7 направи ревю и представи традиционни носии и съвременно младежко облекло

Деян Методиев и оркестър съставен изцяло от етническите малцинства изпя циганска балада и изсвири Бяла роза.

Александра и Марина изпълняват традиционен танц.

]]>

Дейност 7 направи ревю и представи традиционни носии и съвременно младежко облекло

Деян Методиев и оркестър съставен изцяло от етническите малцинства изпя циганска балада и изсвири Бяла роза.

Александра и Марина  изпълняват традиционен танц.

]]>
http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=948 0
Снимки от закриването на проекта http://zpg-sandanski.com/rp/?p=944 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=944#comments Tue, 08 Oct 2013 18:45:09 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=944 Снимки от 08.10.2013г.

[Show as slideshow] 12345► ]]>

Снимки от 08.10.2013г.

]]>
http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=944 0
Закриване на проекта с ревю-спектакъл http://zpg-sandanski.com/rp/?p=931 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=931#comments Tue, 08 Oct 2013 17:34:25 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=931 На 8 октомври 2013 година в Дома на културата, Сандански, с ревю- спектакъл беше закрит проект “Разбирам и приемам”.

Проектът, осъществяващ се със средства на ОП “Развитие на човешките ресурси”, схема “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” бе с продължителност 12 месеца.

В него взеха участие 157 ученици от Земеделска професионална [...]]]>

На 8 октомври 2013 година в Дома на културата, Сандански, с ревю- спектакъл беше закрит проект “Разбирам и приемам”.

Проектът, осъществяващ се със средства на ОП “Развитие на човешките ресурси”, схема “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” бе с продължителност 12 месеца.

В него взеха участие 157 ученици от Земеделска професионална гимназия “Климент Тимирязев”, като 64 от тях са представители на ромския и турския етнос.

По време на активностите на проекта бяха обучени над 40 преподаватели от същото училище да работят в мултикултурна среда. Проведоха се семинар, родителски срещи с 40 родители на ученици от малцинствен произход.

Разнообразни и интересни бяха дейностите на участниците, членуващи в 10 клуба – възпроизвеждане на календарни празници на всички етнически групи, населяващи България; възстановяване на обичаи и традиции, характерни за семействата на участниците в проекта – българи, роми и турци; анализиране и дискутиране на документи, които са част от понятието български гражданин; взимане на интервюта от представители на различни етноси; създаване на филми.

Участниците в проекта списаха и издадоха 10 броя на информационен бюлетин, листовки, флаери; готвиха вкусните блюда на арабската, европейската и турската кухня; организираха изложби, реализираха литературен маратон; изпитваха в реални ситуации действената добродетел на българските граждани, независимо от техния етнос; пътуваха заедно до Велико Търново, Габрово, Дряново, Трявна, Рупите, за да докажат, че солидарността и търпимостта между младите хора не са празни думи, че точно те със своята енергия могат да надскочат наложени стереотипи и представи.

Но истинската кулминация на едногодишните мероприятия беше днешният заключителен спектакъл – истински празник за учениците от Земеделска професионална гимназия “Климент Тимирязев”.

В официалната и тържествена част на спектакъла заключително слово произнесе ръководителят на проекта – директор Емил Терзийски.

Той със задоволство отбеляза, че през изминалата година се е засилила активността в занятията на ученици, които до началото на проекта страняха от живота на гимназията.

Терзийски изрази надежда, че добили увереност и знания, благодарение на проектните активности, те ще бъдат още по-мотивирани да постигнат същите високи резултати в образователния процес на Земеделска професионална гимназия “Климент Тимирязев”.

Господин Терзийски пожела на учениците да бъдат толерантни помежду си, а също така и към своите учители, за да не бъде мотото на проекта – “Разбирам и приемам” – нищо незначеща фраза.

Красотата в многообразието на етносите беше представена от манекените и артистите на проект “Разбирам и приемам” по време на модното ревю. Началото беше дадено от момчета и момичета, които бяха облечени в автентични македонски носии, ушити от участници в проекта.

След тях на сцената дефилираха моделите, които представиха традиционни ромски, турски, еврейски и арменски костюми – също дело на дизайнерите на проекта.

Преди началото на втората част на ревюто публиката се наслади на музикалните изпълнения на Деян, Румяна, Бонка, Росица, на оркестъра на Огнян.

Фурор сред публиката предизвика появата на манекените, представящи ежедневни облекла, които са част от гардероба на всеки млад човек, независимо от неговата етническа принадлежност.

Аплодисменти избухнаха, когато дефилираха момчетата и момичетата, представящи абитуриентски тоалети – стилни, прекрасни, лъчезарни бяха всички те.

И както всяко уважаващо себе си ревю, и това на участниците от проект “Разбирам и приемам”, на финала си представи булченски тоалет.

Неусетно дойде финалът на празника – нетрадиционен като своите артисти.

Зазвуча фолклорна музика и всички – модели, ученици, учители, експерти и гости – се хванаха на кръшно българско хоро.

Съединиха се ръцете на роми, българи, турци и техният танц се превърна в символ на съхранената културна идентичност на представителите на различни етноси.

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=931 0
Видео от конференцията на 05.10.2013г. http://zpg-sandanski.com/rp/?p=935 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=935#comments Mon, 07 Oct 2013 18:37:51 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=935 Конференция на тема Толерантност чрез образование. Имаше доклади от различните дейности представени от ученици и учители. Имаше и въпроси и коментари, ЗД тези доклади.

]]>

Конференция на тема Толерантност чрез образование. Имаше доклади от различните дейности представени от ученици и учители. Имаше и въпроси и коментари, ЗД тези доклади.

]]>
http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=935 0
Толерантност чрез образование http://zpg-sandanski.com/rp/?p=933 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=933#comments Mon, 07 Oct 2013 17:38:43 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=933

Ние като дейност от наблюдатели можем напълно да се съгласим с валидността на това изречение. Обаче не образование в традиционния смисъл на думата. Лекции и празни думи, не такова образование. Само практическия опит образова, само той преодолява предразсъдъците.

Изговорените думи влизат от едното ухо и излизат през другото. Прекия сблъсък, [...]]]>

Ние като дейност от наблюдатели можем напълно да се съгласим с валидността на това изречение. Обаче не образование в традиционния смисъл на думата. Лекции и празни думи, не такова образование. Само практическия опит образова, само той преодолява предразсъдъците.

 Изговорените думи влизат от едното ухо и излизат през другото. Прекия сблъсък, преживяното, допира оставят отпечатъци.  Така се получи и в нашия проект.

 В самото си сърце той постави идеята на взаимодействието и контакта. Който участваше нямаше как да избегне допира. В началото всички започнахме с богатия товар от придобити нагласи, получени от облъчващите ни медии.В края повечето от нас притежаваха и другата гледна точка.

 Като дейност занимаваща се с отразяването на проекта видяхме тази промяна от началото до края. От плахите стъпки и недоверчиви погледи в началото до наличието на частицата приемане в края.

 Видяхме как взаимодействието премахва бариери и подобрява комуникацията. Видяхме как двете страни разбираха с времето, че не са толкова различни, колкото си се представят в наложените им образи.

 Видяхме как същите тези медии са създали нови образи в главите им. И те са еднакви за всички етноси в България. И добрите и лошите идеи са попити от всички. И традиционната култура вече не е фактор.

 Само, че взаимодействието трябва да е постоянен процес, защото ново затваряне в чeрупката на етносите може да върне нещата в старата позиция. Вниманието и доверието изведе всички от тези взаимни паралелни, затворени общности. Но спирането на този процес на отваряне лесно ще върне нещата в изходната позиция.

 А там вътре витаят призраци и скелети в гардеробите. Онези отвън винаги изглеждат страшни и трудно разбираеми.  Традициите опазват етносите от заличаване, но същите тези традиции пречат на разбирането, пречат на контакта и взаимодействието.

 Няма друг начин на опознаване и разбиране, няма друг начин на промяна на нивото на толерантност освен прекия сблъсък и размяната на общи преживявания. Само тогава може да настъпи промяната.

 Това е нашата визия за образование – общо пространство, общи действия и преживявания, комуникация и непрекъсната размяна на мисли. Само като притежаващ и другата гледна точка може да бъдеш толерантен и да разбереш и приемеш.

Дейност 5 и един непрочетен доклад на конференция “Толерантност чрез образование”  на 05.10.2013 г.

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=933 0
Снимки от конференцията http://zpg-sandanski.com/rp/?p=942 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=942#comments Mon, 07 Oct 2013 16:43:49 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=942 Снимки от конференцията на 05.10.2013г състояла се в конферентната зала на Австрийски хотел.

[Show as slideshow] 12► ]]>

Снимки от конференцията на 05.10.2013г състояла се в конферентната зала на Австрийски хотел.

]]>
http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=942 0
Знанието- основа на толерантно отношение към различията http://zpg-sandanski.com/rp/?p=929 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=929#comments Mon, 07 Oct 2013 15:28:42 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=929

Нашият клуб имаше за цел да събере информация за обичаите в циганската култура при раждане. Работехме в екип и самостоятелно на терен, като заснемахме разговори, присъствахме на първо къпане на бебе, дискутирахме съвременни проблеми с акушерка. Резултатът – знаем повече за себе си, за обичаите и [...]]]>

Нашият клуб имаше за цел да събере информация за обичаите  в циганската култура при раждане. Работехме в екип и самостоятелно на терен, като заснемахме разговори, присъствахме на първо къпане на бебе, дискутирахме съвременни проблеми с  акушерка. Резултатът – знаем повече за себе си, за обичаите и традициите си.     Водехме се от идеята, че за да разберем различния, първо трябва да опознаем себе си, трябва да престанем да се срамуваме от ритуалите си, да разберем символиката и значението им.

  Установихме, че ромските обичаи са близки, дори едни и същи, при бременност и раждане като при българите. Щом знаеш повече за себе си и другия, виждаш, че различията са по- малко, отколкото си мислиш. Стара поговорка гласи: „На страха очите са големи” . Незнанието- това е страхът в нас, а той ще ни кара да подозираме другия и да не го приемаме. Но ако гледаме с любопитство и слушаме другия, ако се опитаме да го опознаем, ще престанем да се страхуваме и ще го приемаме, макар той да е различен от нас.

  Това се опита нашият клуб да направи, като изготви кратки филмчета, в които се представяха моменти от ромските традиции при раждане. Споделихме ги с всички участници, за да могат да научат повече за нас.

Доклад от дейност 3 на конференцията  “Толерантност чрез образование” на 05.10.2013 г.

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=929 0
Наградени в конкурс “Светът, който създаваме” http://zpg-sandanski.com/rp/?p=954 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=954#comments Mon, 07 Oct 2013 12:04:45 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=954 В периода от 23 септември до 5 октомври се проведе конкурс за снимки, видео и литературни произведения на тема„ Светът, който създаваме” за всички ученици в ЗПГ. Темите са две – Този свят не ми харесва” и „Светът може да се промени”.

Наградите в отделните категории се присъдиха съответно на :

Николай Милюков – 12а [...]]]>

В периода от 23 септември до 5 октомври се проведе конкурс за снимки, видео и литературни произведения на тема„ Светът, който създаваме” за всички ученици в ЗПГ. Темите са две – Този свят не ми харесва” и „Светът може да се промени”.

Наградите в отделните категории се присъдиха съответно на :

Николай Милюков – 12а клас и Костадин Андонов-10в клас за участието им във фотоконкурса. А Теменужка Траянова 12б клас, Мария Граматикова 10б клас и Петя Петрова 8в клас в Литературния конкурс.

В категория Видео също имаше създаден клип и той беше също на Николай Милюков. Можете да го видите тук :

В края на юни месец Николай участва в друг конкурс с тема “Толерантността е …” и видеото му спечели наградата на зрителите в сайта Reporteen. Ето какво пише под видеото :

Всички правим неща, които другите не разбират и затова не ги приемат и отричат. Тогава в нас се настанява болката. Почти винаги човек се променя, когато изпита болката на гърба си. Почти винаги човек разбира думичката толерантност когато преживее болката от неразбирането на другите.

Тогава пред него има два пътя – да се озлоби срещу своите мъчители и да заживее в един затворен кръг, откъдето няма измъкване. Втория вариант е да получи подкрепата от някой и да преодолее това изпитание. Затова според нас толерантност е АКТИВНО ОТНОШЕНИЕ и ПОДКРЕПА.

Толерантността измъква хората от онзи затворен кръг. Помагайте когато можете и ще ви се отвърне със същото. Подкрепяйте различните, дори когато не ги разбирате. Създаденото доверие и откритост може би ще ви даде онази липсваща част от пъзела за да разберете и приемете РАЗЛИЧНОТО.

Вижте и самото видео :

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=954 1
Това съм Аз- Толерантност! http://zpg-sandanski.com/rp/?p=968 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=968#comments Sun, 06 Oct 2013 08:51:13 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=968

Всичко това се случи миналото лято, когато моето семейство и аз бяхме на почивка в морската столица Варна.

Беше много горещо и слънцето правеше деня още по- ярък и цветен. То галеше лицата ни с лъчите си и ние се чувствахме свободни. Вълните плискаха крайбрежните камъни, които [...]]]>

   Всичко това се случи миналото лято, когато моето семейство и аз бяхме на почивка в морската столица Варна.

   Беше много горещо и слънцето правеше деня още по- ярък и цветен. То галеше лицата ни с лъчите си и ние се чувствахме свободни. Вълните плискаха крайбрежните камъни, които бяха строени като войници. Понякога нямаше вълнение и морският бриз раздвижваше водата едва забележимо.

   Харесваше ми да се разхождам по морската ивица, защото обичах да събирам мидички и рапанчета, макар че вече не бях  малко момиченце. Разхождайки се, чувах много гласове както детски, така и на възрастни. Също така виждах и много хора, всичките непознати. Бях много съсредоточена в заниманието си, защото морето ме подлъгваше и  вземаше мидичките си обратно.

Опитах се да си ги намеря на морското дъно, но не успях и докато ги търсех, нещо ме удари по крака. Обърнах се- беше волейболна топка. Момичета и момчета на моите години играеха волейбол на крайбрежната площадка, предназначена за този спорт, и бяха изтървали топката си. Взех я и им я подадох. Подавайки им топката, видях, че отстрани седят момиче и момче и залисани, наблюдават играта. По изражението на лицата им си личеше, че искат и те да се включат, но беше повече от очевидно, че има някакъв проблем, който им пречи да сторят това. Отидох до тях и тихо приседнах. 

   - Харесват ли ви тези мидички и рапанчета? – попитах аз. 

   Не получих никакъв отговор. Имах чувството, че те дори не ме бяха забелязали, но аз все пак продължих:

   - Защо не играете и вие, а стоите отстрани? Включете се в играта!

   Минутка мълчание от страна на момичето и момчето, както и от моя, след което със сълзи в очите и треперещ глас, момичето промълви:

   - Опитахме се да се запознаем с тях и да се включим в играта, но те не искат да играят с нас, защото сме от друг етнос. Ние сме от ромски произход.

   - Какво значение има това?! – попитах аз. – Всеки от нас е различен и индивидуален, но също така уникален и неповторим  посвоему.

Замислих се! Ако всички ние сме еднакви, светът няма да е интересен, пъстър, разноцветен. Хората са от различна раса и етнос. Те са бели и черни, красиви и грозни, слаби и дебели, умни и глупави, бедни и богати. Те са с различни характери и говорят различни езици, но ако всички сме еднакви, светът ще е скучен и ще се изгуби, а с това различие е красив и интересен.

Съдим за личността на даден човек винаги първо по външността му, но това не е никак правилно да определяме по този начин хората, с които общуваме. Лицата невинаги съвпадат с характера, визията лъже и ние трябва първо да опознаем човека, да видим какво се крие зад дрехите, които е облякъл, да вникнем в сърцето му, да проникнем в душата му, да се вгледаме в големите му очи и тогава вече да съдим истински за него.

Лица и нрави много  и все различни и затова твърде грешно подхождаме с предразсъдък, а не с трезва преценка, защото човек никога не знае какво ще му се случи след ден, след час, след минутка, защото сега може да се смее, но след секунди да е облян в горчиви сълзи, защото колелото на живота се върти и не се знае утрешния ден къде ще се озовем, защото Малкият принц е казал: „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”

Именно затова ние трябва да бъдем толерантни, да се разбираме, да общуваме и да се отнасяме с толерантност към човека срещу нас, защото не знаем как се чувства, какво е преживял, какво се крие зад красивата му и лъчезарна усмивка и дали няма ние да се озовем на негово място някога. Все пак различията си имат своите звездни и незабравими мигове.

   Сепнах се, защото топката отново ме удари и аз я взех, но не я подадох. Извиках останалите деца и споделих всички мои мисли. Те видяха насълзените очи на момичето и момчето и желанието, което се крие в тях, и разбраха грешката, която бяха допуснали. Засрамиха се и се извиниха, след което ги поканиха да играят заедно. Аз също се включих във волейболния мач, макар че не обичах много спорта, а още повече и волейбола, но въпреки това играх и се забавлявахме всички заедно.

   Улисани в играта, не бях забелязала кога беше станало седем часа и слънцето беше започнало да залязва. Залезът беше толкова красив. Казах довиждане и до нови срещи на моите нови приятели и си тръгнах. Прибирайки се, си изпуснах чашката с мидичките и се спрях да си ги събера. Тогава видях Сияна и Антонио, че са зад мен. Те дойдоха и ми помогнаха да си събера разпилените миди. Оказа се, че сме отседнали в един и същ хотел и до края на почивката ми ние бяхме неразделни.

   Въпреки че бях българка, а Сиана- ромка, въпреки тези различия ние станахме много добри приятелки.

   На тази лятна почивка намерих  истинска приятелка, макар и да не бяхме от един и същи произход, с която и днес общуваме и си ходим на гости.

Джесика-Александра Туджарова -10 а клас

                                                                                    

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=968 0 Светът може да се промени – 1 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=962 http://zpg-sandanski.com/rp/?p=962#comments Sun, 06 Oct 2013 08:30:21 +0000 zpg http://zpg-sandanski.com/rp/?p=962

Четейки „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски, осъзнавам, че днес народният будител би довършил фразата си “О, неразумни юроде!…“ по един по-различен начин. Например: “О, неразумни юроде!… Защо се опитваш да превърнеш света в нещо свое? Защо искаш само за себе си благата, предназначени за всички? Откога започна да съдиш [...]]]>

     Четейки „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски, осъзнавам, че днес народният будител би довършил фразата си “О, неразумни юроде!…“ по един по-различен начин. Например: “О, неразумни юроде!… Защо се опитваш да превърнеш света в нещо свое? Защо искаш само за себе си благата, предназначени за всички? Откога започна да съдиш за хората по техния цвят на кожата, религията или пола? Огледай се и погледни колко налудничаво изглеждаш! Съвземи се и промени света! Спри да повтаряш, че не само ти се държиш така! Вземи нещата в свои ръце и създай едно по-добро бъдеще, но не само за себе си, а за всички по света!”

     Нито динамичността на новия начин на живот, нито технологиите, които ни заляха
, или проблемите на съвремието са оправдание за начина, по който се държим. Предпочитаме да се правим на слепи. Много ясно виждаме, че грешим и опустошаваме нашия дом – Земята, но не спираме. Продължаваме да грабим от природата с пълни шепи, а в замяна не даваме нищо. С безразличието и  невнимателното си изхвърляне на отпадъци превърнахме “синята планета” в пустиня за едни и бъдеща такава за себе си.

Толкова високо сме вдигнали главите си, че не забелязваме как тънем в отпадъци и убиваме това, което ни е най-ценно – майката природа. Изпуснахме нишката, водеща ни към това, което ни е наистина необходимо. Вперихме поглед в повърхностното, а не потърсихме по-надълбоко. Не само България избра лошото у хората да гради облика и?.

Тази сянка е надвиснала над цялата ни планета и бавно, но безспирно ни тегли назад. Защо да позволяваме да се събудим тогава, когато ще е твърде късно?  Нашият дом – Земята винаги е бил един за нас – гостоприемен, уютен, щедър. Тези, които се промениха сме ние – децата на планетата. Станахме неблагодарни и неразумни.

      За съжаление не променихме отношението си само към природата. Станахме съдии дори там, където желанието ни за власт изглежда смешно. Започнахме безразборно да виним онези, различаващи се от нас. Отхвърляме ги просто защото имат различен цвят на кожата или не се обличат по “шаблон”. А различията са нещо прекрасно!

Те са като дъгата, на която всеки се радва. Затова светът е красив – защото не е еднообразен, а разноцветен. Колко егоистични трябва да бъдем, за да желаем да премахнем нещо, което ни радва! Необходимо е просто да открием красивото в тази картина и да спрем да пораждаме дискриминация около нас.

Ето така живеем днес – в свят, създаден от нас. Това място, разкъсвано от граници, пасва идеално на мисленето ни, превърнало се просто в навик. Но шанс има! Все по-често около нас се създават и изпълняват проекти, свързани с опазването на околната среда и прекратяването на дискриминацията. Дори сега, когато пейзажът е толкова мрачен, можем да го направим по-пъстър и красив. Всъщност, можем всичко, стига да поискаме! Време е да спрем да се поддаваме на първичното!

Докъде ще стигнем с този егоизъм и с това неистово желание единствено ние да се чувстваме добре? Нима това ни прави нещо повече от онези с по-нисък социален доход от нашия или изповядващи религия, различна от нашата. Хайде, вече става късно! Времето ни тече бързо. Дойде моментът, в който да разберем, че и ние сме различни за тези, които са различни за нас. Това делене по народности, цвят на кожата и какво ли още не е твърде банално и изтъркано за този свят, който заслужаваме – свят, изпълнен с повече слънце, надежди и вяра.

От един свой учител разбрах, че простото обяснение за човек-космополит е личност, която може да се издигне високо в Космоса. Това е човек, способен да бъде над другите и да отиде на място, откъдето наистина ще погледне нещата такива, каквито са. Именно от най-високата точка се вижда това, което, оглеждайки се само около себе си, ще остане незабелязано от нас.

Нека станем такива – космополити, виждащи истината, стремящи се към нея, уважаващи дори различните от него, пазещи своята планета и своя дом. Ние сме мислещи същества! Нали точно това ни различава от останалите организми във Вселената! Тогава нека отключим съзнанията си! Заедно за свят с интеграция и жива природа!

                                                               
Теменужка Стоянова Траянова – 12 „б” клас

]]> http://zpg-sandanski.com/rp/?feed=rss2&p=962 0