При някои ромски групи съществува подобен обичай – клане на петел като курбан за момчето в къщата и поставянето на капка кръв върху челото на детето за здраве –, който се свързва с празника Банго Васили.
Те също свързват клането на петел с легенда за преследването на ромите от турците и за спасяването на ромско момче след като майка му заклала петел. “Някога турците вземали кръвен данък от всяко семейство и отбелязвали с червен знак вратите на къщите, от които вече са взели дете.
В една циганска къща имало само една рожба, едно момче, и за да го спасят, заклали петел и намазали с кръвта му вратата, а турците видели знака и отминали. От тогава се чевства Васильовден с петел, а на децата се слага точка от кръвта на челото.”
Празникът Ихтимя е интересен и защото много ясно демонстрира един аспект на връзката между ромските и българските традиции – това, че понякога ромите съхраняват обичаи, които околните етноси вече са загубили.
Очевидна е връзката в празнуването на българския Петльовден и на ромския Ихтимя – отбелязват се на един и същ ден (2.02.), легендите са почти едни и същи (има разлика само в етническата принадлежност на жената, заклала петела – съответна българка или циганка), почти един и същ е и празничния ритуал.
Но в българска етническа среда Петльовден отдавна не се празнува, докато при ромите той се отбелязва спонтанно и днес.
