Благовещение – възвестяване е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Между двата празника Благовещение и Рождество Христово по съвсем очевидни причини съществува много тясна връзка. Преди да се роди, едно дете трябва най-напред да бъде носено девет месеца в утробата на майка си. Това ще рече, че периодът между 25 март и 25 декември е времето на носенето на плода. Налице е също така и връзка между датата на зачатието на Иисус Христос и раждането на св. Йоан Кръстител, Предтеча Господен.
Благовещението е станало за нас начало на нашето избавление от проклятието, на съединяването ни с Бога и възвръщането на райското блаженство. Именно в това се състои основното и спасително за нас значение на Благовещението. Не напразно светата Църква го нарича главизна”, т.е. начало на нашето спасение.
Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник — риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пекло се пита, която намазана с мед, се раздавала на съседи и близки.
Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.