Гергьовден е най-големия празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи и за всички тях Гергьовден е основния празник, включително и за ромите-мюсюлмани.
Празнуването на Гергьовден е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите (както Свети Васил) и с легендата, че змеят на зъл цар започнал да изяжда ромите, но Св. Георги го убил .Освен това Ерделез се е празнувал и като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика.
Празнуването на Гергьовден е различно не само при различните ромски групи, но също така варира при представителите на една и съща група, живеещи на различни места. Въпреки многото различия, могат да се открият и някои общи елементи:
Подготовка за празника: Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. Всеобщо поверие е, че агнето предназначено за курбан трябва да пренощува в къщата, затова то се купува най-късно на 4 или 5 май. При някои групи празненствата започват от момента, в който агнето влезе в къщата. Тогава портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда “за здраве”. При други групи роми също е прието празничното украсяване на къщите с разцъфнали клони на 5 май, но поставянето на венец със свещичка и прикаждането се извършва сутринта на 6.05.
Сред много роми е прието на 5.06. вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите. По това чия коприва ще повехне и чия не, се съди каква ще бъде годината за всеки – весела или тъжна.
Не е трудно в това действие да се види ритуално очистване преди празника, пролетна символика и надежда за прогонване на болестите и за здраве през годината.
Ходене “за зелено”: Всички роми отиват в гората, наклаждат огньове и се веселят през цялата нощ. На сутринта се прибират, като носят разцъфнали клони (“зелено”) за да украсят портите на къщите.
Ритуално клане на агнето:При повечето роми клането на агнето-курбан е изключително тържествено. Обичайно то се извършва рано сутринта на 6 май.
Преди да бъде пренесено в жертва, агнето бива украсено. На главата му се поставя венец от гергевче, жито, здравец и пролетни цветя или от разцъфнали клонки и Целта е чрез украсата да се покаже богатството на настъпващата пролет и да се измоли плодородие и берекет.
На венеца се слагат една или две свещички, които се запалват преди агнето да бъде заклано. След това се пристъпва към самото клане. Кръвта от агнето не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с дреболиите и костите се изхвърля (на 7 май) в реката. Това се прави “за да му върви на човек през цялата година” и “за да не отиде кръвта на мръсно място”. Агнето не се разрязва на парчета. Пече се цяло на чеверме или на тава, като вътрешностите се зашиват и така също се изпичат.
Гергьовденска трапеза: При някои роми (напр. отделни семейства от дряновските гребенари) се изработва специална софра за Гергьовден – задължително кръгла, направена така, че “да няма гвоздей в нея”. Причината за отсъствието на гвоздей е, че желязото ръждясва: “На тази софра се слага агнето, курбана – не е хубаво в нея да има желязо или каквото и да е, щом то ръждясва.”
На средата на софрата се слага агнето, като се украсява богато. В устата му се поставя червено яйце (първото яйце от Великден), филия хляб, книжна пара (на възможно най-висока стойност) и златна пара. До агнето се поставя пресен чесън – той е против уроки и носи здраве. Задължително на масата се слага червено вино – “кръвта на Исуса. Виното е най-истинското, не е като ракиите, дето минават през казани.”
Преди да започне обяда, трапезата се прикажда. След това най-старите – главата на семейството и жена му (при някои – брат му) вземат обредния хляб (т.нар. кулак), леко го разрязват под формата на кръст и в четирите дупки по краищата сипват червено вино, като наричат: “Отца, Сина, Светаго Духа, Амин!”. И чупят кулака на две, всеки целува двете парчета, после го чупят още на две и пак целуват парчетата на хляба. После главата на семейството взема една свещичка, казва молитва и гася свещта в бутилката с вино, като три пъти я поставя в отвора на шишето и едва на четвъртия път я гася.Всичко това се изпълнява три пъти. Така трапезата се смята за осветена и обядът може да започне.
Къпане и връзване на люлки: Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. При почти всички ромски групи е прието на този ден младежите да се изкъпват в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Също така е прието младежите да връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят да ги разпитват за бъдещия им брак и т.н.
“Пеене на пръстените”: Сред всички ромски групи е разпространен обичаят “пеене на пръстените” по Гергьовден. Същността му се изразява в предсказване (полусериозно, полушеговито) на бъдещия брак на младите момичета. Обичаят по принцип се изпълнява на 5.05. вечерта и 6.05. сутринта.
Вечерта преди Гергьовден неомъжените момичета се събират и в кофа вода пускат по един пръстен или друг знак (гривна, колие). След това във водата се слага здравец и се оставя да пренощува под роза. При музикантите събирането на пръстените става особено тържествено – с музика. Призори на Гергьовден, преди изгрев, момичетата се събират отново при кофата. Тази която пее най-добре покрива лицето си с було за да не може да вижда и запява различни песни, редувайки весели и тъжни. Докато пее тя вади пръстен от кофата. Смята се, че ако извади пръстена, пеейки весела песен, бракът на момичето ще е щастлив и обратно.
При празнуването на Гергьовден в най-пълна степен може да се види сходството в празничния ритуал на българи и роми.Празничното украсяване на къщата, изработването на венец със свещички за агнето, събирането на кръвта му и изхвърлянето и в течаща вода, връзването на люлки, гергьовденското къпане на момците, “пеенето на пръстените” и почти всички други елементи, които описахме в ромската традиция се срещат или по-точно: са се срещали в българската, от където по всяка вероятност са били заимствани.