Нашият клуб имаше за цел да събере информация за обичаите в циганската култура при раждане. Работехме в екип и самостоятелно на терен, като заснемахме разговори, присъствахме на първо къпане на бебе, дискутирахме съвременни проблеми с акушерка. Резултатът – знаем повече за себе си, за обичаите и традициите си. Водехме се от идеята, че за да разберем различния, първо трябва да опознаем себе си, трябва да престанем да се срамуваме от ритуалите си, да разберем символиката и значението им.
Установихме, че ромските обичаи са близки, дори едни и същи, при бременност и раждане като при българите. Щом знаеш повече за себе си и другия, виждаш, че различията са по- малко, отколкото си мислиш. Стара поговорка гласи: „На страха очите са големи” . Незнанието- това е страхът в нас, а той ще ни кара да подозираме другия и да не го приемаме. Но ако гледаме с любопитство и слушаме другия, ако се опитаме да го опознаем, ще престанем да се страхуваме и ще го приемаме, макар той да е различен от нас.
Това се опита нашият клуб да направи, като изготви кратки филмчета, в които се представяха моменти от ромските традиции при раждане. Споделихме ги с всички участници, за да могат да научат повече за нас.
Доклад от дейност 3 на конференцията “Толерантност чрез образование” на 05.10.2013 г.
