Четейки „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски, осъзнавам, че днес народният будител би довършил фразата си “О, неразумни юроде!…“ по един по-различен начин. Например: “О, неразумни юроде!… Защо се опитваш да превърнеш света в нещо свое? Защо искаш само за себе си благата, предназначени за всички? Откога започна да съдиш за хората по техния цвят на кожата, религията или пола? Огледай се и погледни колко налудничаво изглеждаш! Съвземи се и промени света! Спри да повтаряш, че не само ти се държиш така! Вземи нещата в свои ръце и създай едно по-добро бъдеще, но не само за себе си, а за всички по света!”
Нито динамичността на новия начин на живот, нито технологиите, които ни заляха, или проблемите на съвремието са оправдание за начина, по който се държим. Предпочитаме да се правим на слепи. Много ясно виждаме, че грешим и опустошаваме нашия дом – Земята, но не спираме. Продължаваме да грабим от природата с пълни шепи, а в замяна не даваме нищо. С безразличието и невнимателното си изхвърляне на отпадъци превърнахме “синята планета” в пустиня за едни и бъдеща такава за себе си.
Толкова високо сме вдигнали главите си, че не забелязваме как тънем в отпадъци и убиваме това, което ни е най-ценно – майката природа. Изпуснахме нишката, водеща ни към това, което ни е наистина необходимо. Вперихме поглед в повърхностното, а не потърсихме по-надълбоко. Не само България избра лошото у хората да гради облика и?.
Тази сянка е надвиснала над цялата ни планета и бавно, но безспирно ни тегли назад. Защо да позволяваме да се събудим тогава, когато ще е твърде късно? Нашият дом – Земята винаги е бил един за нас – гостоприемен, уютен, щедър. Тези, които се промениха сме ние – децата на планетата. Станахме неблагодарни и неразумни.
За съжаление не променихме отношението си само към природата. Станахме съдии дори там, където желанието ни за власт изглежда смешно. Започнахме безразборно да виним онези, различаващи се от нас. Отхвърляме ги просто защото имат различен цвят на кожата или не се обличат по “шаблон”. А различията са нещо прекрасно!
Те са като дъгата, на която всеки се радва. Затова светът е красив – защото не е еднообразен, а разноцветен. Колко егоистични трябва да бъдем, за да желаем да премахнем нещо, което ни радва! Необходимо е просто да открием красивото в тази картина и да спрем да пораждаме дискриминация около нас.
Ето така живеем днес – в свят, създаден от нас. Това място, разкъсвано от граници, пасва идеално на мисленето ни, превърнало се просто в навик. Но шанс има! Все по-често около нас се създават и изпълняват проекти, свързани с опазването на околната среда и прекратяването на дискриминацията. Дори сега, когато пейзажът е толкова мрачен, можем да го направим по-пъстър и красив. Всъщност, можем всичко, стига да поискаме! Време е да спрем да се поддаваме на първичното!
Докъде ще стигнем с този егоизъм и с това неистово желание единствено ние да се чувстваме добре? Нима това ни прави нещо повече от онези с по-нисък социален доход от нашия или изповядващи религия, различна от нашата. Хайде, вече става късно! Времето ни тече бързо. Дойде моментът, в който да разберем, че и ние сме различни за тези, които са различни за нас. Това делене по народности, цвят на кожата и какво ли още не е твърде банално и изтъркано за този свят, който заслужаваме – свят, изпълнен с повече слънце, надежди и вяра.
От един свой учител разбрах, че простото обяснение за човек-космополит е личност, която може да се издигне високо в Космоса. Това е човек, способен да бъде над другите и да отиде на място, откъдето наистина ще погледне нещата такива, каквито са. Именно от най-високата точка се вижда това, което, оглеждайки се само около себе си, ще остане незабелязано от нас.
Нека станем такива – космополити, виждащи истината, стремящи се към нея, уважаващи дори различните от него, пазещи своята планета и своя дом. Ние сме мислещи същества! Нали точно това ни различава от останалите организми във Вселената! Тогава нека отключим съзнанията си! Заедно за свят с интеграция и жива природа!
Теменужка Стоянова Траянова – 12 „б” клас
