Попитах някои от съучениците си какво искат да променят в света,в който живеят. Получих много и различни отговори-някои напълно сериозни и важни,други не толкова. Всеки ден ние се сблъскваме с неща,към които не можем да останем безразлични-неща,без които светът би бил по-хубав. Всеки един от нас има нещо,което иска да промени. Но правим ли ние нещо, за да го променим?
Потънал в своето ежедневие,съвременният човек свикна само да се оплаква и да бездейства. Всеки иска да живее в свят без омраза и болка,но не осъзнава,че всичко зависи от самия него. Всеки иска неговата страна да се развива и обогатява,но задават ли си младите хора въпроса „ Защо не остана тук и не помогна за развитието на страната ми, а търся спасение някъде другаде?”
Светът се превърна в убежище на егоисти и страхливци. Превърна се в място,където всеки гледа само как да оцелее. Например един беден човек мисли само за това как да свърже двата края. Заслепен от бедността,той се опитва да оцелее в този свят,а не мисли как да се развие и да продължи нагоре. Затова само борбените и креативни хора успяват,другите само тъпчат на едно място.
Всеки ден ние ставаме свидетели на много грозни неща. Наскоро попаднах на едно видео,което ме разтърси. Майка кара 2-годишните си деца да пушат. Нямаше да го повярвам,ако не го бях видяла. Гледах видеото и не можех да реагирам. Кога стигнахме до това положение? Кога родителят,на когото гледахме с почитание,нашият идеал, се превърна в нещо подобно?
Ценностната система е гръбнака на аз-а,онова спрямо което действаме. Тя се гради през целия житейски път на човек,като началото се полага още от първите години на едно дете. Ценностната система ни помага да различим моралното от неморалното,приятелството от предателството,духовното от материалното. Не може да се оспори факта,че за съвременния човек на първо място е материалното. За пари хората правят невиждани жестокости. Кога парите изместиха любовта и семейството? Откога учим за пари, а не за знания? Откога за най-щастлив се смята този,който е най-богат?
Всеки трябва да се замисли дали иска да живее в такъв свят? Дали би позволил детето му да израсне в този свят? Доволни ли сме ние от света,който ни заобикаля и бихме ли оставили нещата така?
Аз знам,че не това е моят перфектен свят. Знам,че не искам всичко това да продължава и да става по-лошо. Аз не искам моите деца да стават свидетели на тези безобразия,които ние сме принудени да търпим. Аз искам един красив свят без болка,без лоши чувства и проблеми. И аз вярвам,че ние можем да създадем един такъв свят. Знам,че надеждата е в нас. Ако всеки спре и се замисли какво може да направи, ние ще изградим един нов свят за нас и всички след нас. Аз искам и знам,че мога. Знам,че и ти можеш!
Цветелина Бориславова Арнаудова 9”Б” клас
