Черният молив се плъзваше върху платното и оставяше след себе си изящни линии. Те се свързваха и скоро налице беше скица. Да, действително беше красива скица, но на осакатена картина; картина, която никой не би изложил на показ. Тази „картина” и до днес представлява само неугледно изображение на света, в който живеем.
Светът, който познаваме ,е студен и отчужден. Всеки ден го загрозяваме с поредната стена, която издигаме помежду си, обезценяваме го, докато заменяме моралните ценности с материални. Егоизмът сковава човешкото сърце, а искрените чувства изчезват. Този свят не ми харесва! СТОП!
Светът може да се промени! Можем да превърнем мрачната действителност в свят, огрян от светлина, изпълнен с най-ярки и весели цветове. Иска се само една малка стъпка, която вече сме направили, остава само да продължим по пътя, докато променим изцяло изображението на света с няколко цветни линии.
Но ти, читателю, вероятно не можеш да повярваш, че светът може да се промени? Е, тогава първо ме остави да ти разкажа докрай историята. До днес, години наред ,скицата си остана невзрачна рисунка. Нито веднъж четката не затанцува върху линиите, които някога моливът бе оставил след себе си, нито една цветна точка не се появи на старото платно.
Ала днес бяла ръчичка премахва събралата се прах върху скицата. Четката, напоена с боя ,се понася под съпровода на белите пръсти в танц, закривайки следите от черния молив. Днес ние оцветяваме света. Това е цялата история, това са обратите, които настъпват, затова нека продължим нататък.
Светът, в който живеем ,е разкъсван от етнически и религиозни различия. Хората ,с различни етническа принадлежност и разбирания ,сме издигнали зидове помежду си. Ние сме един за друг само различни безразлични. Да, но там някъде, шепа млади хора са го осъзнали и вече година работят заедно, посвещават време един на друг, за да разберат и приемат различията. Днес те вече са приятели, вече са полезни и интересни един на друг.
Щом вече умеем да се приемаме такива, каквито сме в действителност и да бъдем приятели, нима няма да намерим баланса между егоизма и жертвоготовността, между духовното и материалното? Иска се само малко безкористни постъпки и воля да бъдем по-добри хора от тези, които сме били вчера!
Прощавай ,читателю, но забравих да предам, че скицата се превърна в истинска картина, която краси най-пищните салони. Ден по ден, белите пръсти задвижваха четката, докато не остана бяло петънце на платното.
Листът е почти изписан. Така завършва моят разказ за промяната към по-добро, която ще настъпи в света. Невъзможно ли е, след като вече са положени основите?! Не, светът може да се промени, защото четката, напоена с боя ,е между твоите бели пръсти и чака да я задвижиш, за да превърнеш един неугледен свят в прекрасно място за живот.
Мария Андонова Граматикова, 10”б” клас
