Предполагам, че има доста хора като мен, запалени почитатели на Facebook. Сега си задавам въпроса какво толкова ми дава тази мрежа, как така е успяла за три години да завладее сърцата на 300 милиона ? Какво толкова и е специалното ?
Ключовата дума е приятелство, всички го търсим. Нуждаем се от приятели.Търсим ги. Всички имаме нуждата от внимание, от необходимостта да бъдем част от нещо, да принадлежим.
Тук има всякакви хора, от такива – автоматично избиращи бутона добави, притежаващи хиляди „приятели”, до такива – строго ограничаващи контактите си с непознати.Нямам нищо против да прибавя като приятел непознат човек, стига да съм открил нещо в него, което ми харесва.Казват, че Facebook e опасен и там може да се разберат прекалено много неща за теб.При мен този страх го няма и знам, че това е чудесен начин да помогнеш на хората да разберат кой си и да преценят струва ли си да започнат да общуват с теб.
Когато отварям началната страница, винаги поглеждам горе вдясно – имам ли предложение за приятелство. Поглеждам профила на човека.Най-важна е информацията, която той оставя за себе си. Групи и страници ,които харесва, линкове и клипове, които е отбелязал, коментарите, които прави, тестовете ,които е решил, снимките, които е показвал.
Всяко нещо, дори най-малкото дава информация за човека отсреща. Харесва ми това, че човек се чувства като у дома си и оставя всякакви следи за себе си. Всичко става несъзнателно, на върха на емоциите. Може да се сдържа, да не показва част от себе, да си я пази, но ще дойде моментът, в който ще се издаде и покаже истинската си същност.Във Facebook ако се постараеш може да опознаеш отлично човек и рядко може да сбъркаш.
Понякога добавям в приятелската листа непознати хора, когато нещо у тях силно да ме е впечатлило, или си казвам, че щом има такива приятели/общите ни приятели/, значи приличат на тях. Една група пита защо добавяш човек във Facebook, а в реалния живот не го поздравяваш. Мисля си, че зависи от характера на човека, това че говори по-малко, не означава нищо, той е харесал нещо във вас,тук е много по-лесно да го каже. Дори отказите тук се приемат по-леко.
Facebook създава познанства между хора с еднакви интереси, с еднакви възгледи за живота, запознава хора, които никога не биха се познавали извън Facebook. Толкова е лесно с едно бутонче да кажеш – ти си ми симпатичен, искам да знам повече за теб и нямам нищо против и ти да научиш доста неща за мен. Всичко е доброволно и от това печелят всички. Вярно е ,че понякога прекаляваме с него и губим доста време там , но крайният резултат е принадлежност към групи и общуване с хора, избрани от нас и харесвани от нас. Това е доста приятно занимание и то си струва усилието .
Не Харесвам FACEBOOK
Блогът на Юруков- 10 задължителни настройки, за да се защитим във Facebook.
Ето ви и другата гледна точка .
http://yurukov.net/blog/2010/01/27/10-zadyljitelni-nastroiki-za-da-se-zashti/#tochka3
Bravo na tova momche! Mnogo hubavo ese i mnogo viarno!