Като се опитваме да постигнем нещата,които смятаме,че биха направили живота ни по-добър,нещата,които биха превърнали нас самите в нещо,което не сме,нещата като пари,слава,известност,пропускаме неща,които наистина придават смисъл на съществуването,коита са ни изградили като това,което сме,неща като семейство,приятелство,любов.
В контекста на нашето време обаче въпросът,да бъдеш или да имаш,има своето актуално основание.Всички си мислим,че най-важното е да се нахраним и облечем-парите и вещите са се превърнали в основен критерий за оценка на личността.
Нашият съвременик цъка и се пули пред лъскавите лимузини на така наречените големци.Печално е,че във възклицанието”Евала!” той съчетава както възхищението и зависта си,така и своето страхопочитание към едва ли не свръхестествените постижения на богатото парвеню.Човечецът съвсем искрено се възхищава на материалните придобивки на „великите”си съграждани.
Днес всеки иска най-новото и най-модерното,но това е алчност.А този който има много,всъщност няма нищо.За нашенеца сега са достатъчни „културните завоевания” от седенето в кафене и цъкане след дамската половинка.В едно такова общество дилемата да бъдеш или да имаш,въобще не стои.
Простотията дава тон на масовата култура.Тя кошмарно определя насоката на ценностите.Питам се какво наследство ще оставим ние.Ще оставим ли едно огромно безразличие към познанието?
И така:въпросът-да имаш или да бъдеш,трябва да се уточни.
Думите „Да имаш” и „Да бъдеш”,в контекст стават синоними.Ти можеш „да имаш” добър приятел,големи успехи и т.н.Ти можеш „да бъдеш” и много богат и всевластен.Така че „имането” и „бъденето” са свързани с проблема за това,какви ценности изповядваш.
Валентина Ангелова – 10 в клас
Подкрепям те Доне .
Абе имаш ли ке бидеш