Мрачно и дъждливо е утрото на 19.02.09г. От училищния двор ни поканиха в училищния стол. Учудването ми беше необяснимо. За първа година съм в това училище и не позванам традициите му. Училищния стол беше друг. На мястото на масите имаше подредени столове. Пред нас на импровизирана сцена горяха свещи, висяха знамена и портрета на него – Апостола. Как не успях да се сетя ! Днес се навършват 136 години от софийското бесило, отнема живота на едно от най-великите чеда на България – Васил Левски. Той остава един от малцината големи личности, пощаден от бурите на нашия социален живот и духовен живот.
Салонът се изпълни с химна „Мила родино”. Всички станахме на крака. Водещите от 11 б клас започнаха своята презентация. Пред нас се редуваха картини – живот. Жив човек е бил, а сега е мит. За нас той е най-великият. Да го забравим, това е невъзможно. Питам се, как толкова патриотизъм в един човек се събра. Всичко беше толкова хубаво. Разбрах защо толкова от моите съученици искаха да учат в моето училище – то е училище с традиции. Чувствах се горда. В този момент си пожелах всички да запазим святото му име и д аго носим в дущите си, а не само в този ден. След това започнаха учебните часове, а в душата ми все още звучаха думите : „Аз съм Левски, ей ме на….”
Димитрина Кажова – 9 в клас