Универсалните човешки ценности са заложени в човешката природа, такъв е случаят с любовта.Какво е любовта?Каква е любовта?Къде е любовта?
Любовта е навсякъде около нас.Любовта е в нас.Любовта е богатство, любовта е бездънно море, изпълнено с фантазии, мечти, блянове.Любовта е поезия без думи, божествен елексир, ароматно цвете, кристален лъч светлина – тъй нежен, топъл, пламтящ, изгарящ!!!
Напразно търсим любовта далеч в безкрая, тя е тъй близо!Тъне в забрава в най-малкото, най-тъмното, най-тъжното кътче на сърцето ни и чака някой да я потърси.Колко е красива, а понякога горчива!Тъй свежа и чиста – като утринна роса, тъй топла, тъй добра и нежна – като майчина целувка.
Някой казват: „Любовта е смешна,”а тя е просто неразбрана!Понякога е непонятна, странна, чужда и тъй примамлива.
Тиха….Нежна….Чиста….Приказна….Буйна….Страстна….Завладяваща….Непокорна.
Любов!Бог е сътворил света с любов и с любов е дал душа на хората.
Родени сме с любов, живеем с любов, ще умрем с любов.А любовта не умира, любовта е вечна.Вечна като вярата и надеждата.
Всъщност любовта е и добрите взаимоотношения между хората.Тя е не само разбирателство, а и умението да простиш и да чувстваш болката на другаря си.
Любовта в нас е добродетел, която независимо от това желаем или не, не можем да откажем на достойнството.
Да обичаме:
- себе си – означава да вярваме в своите сили и възможности, които ни правят способни да учим за добрите и стойностни неща в живота.Много са житейските истини, които изучаваме в училище.Те не се нуждаят от красноречие.Сред тези истини е и любовта.
- съучениците си – означава да ги погледнем с добри очи, да им дадем шанс да изразят своето отношение към нас:да споделят своите мисли и стремежи.
- учителя си – означава да сме съпричастни с неговата преподавателска работа, с неговото желание и любов да ни научи.
Краят на обучението прилича на планински връх, върху който човек никога не може да се изкачи, ако не открие нова планина за покоряване.
С други думи любовта в нас „ ръководи нещата,” по думите на философа – „внася” ред в хаоса на Вселената.Любовта е красива, нежна, неповторима.Никой не може да прекърши полета й в сърцата ни.Никой не може да я сложи в окови.
Тя е най- великата господарка, но не налага закони.Тя е свободна.И накрая искам да добавя: „човек трябва да знае за чуждите открития, но няма нищо по- ценно от собствените, за такова чувство каквото е любовта”.
Добринка Василева – 9 б клас
Хубаво. Каза да обичаме себе си , съучениците си , учителя си ( лелееее), а не каза да се обичаме помежду си . Нима животът ти е ограничен в т’ва училище . Мисли по глобално . Иначе бива .