Аз намерих пътя ….

Таланта или го има или не, особено в област като рисуването. Всички сте виждали рисунките поставени на стълбите първият етаж. Протегнатите ръце са като истински. Просто не можеш да повярваш, че някой може да го направи това върху лист хартия. Има и още – портретите на Левски, Ботев и Вапцаров са буквално като живи. Автор на всички тези превъзходни творения е Николина Капитанова от 11 е клас.

Ако трябва да бъда честен, мисля, че тя е най- добрият художник в училището. Има и други ученици с подобни умения, но нейните направо ми взимат ума като ги видя. Тези неща са родени, изваяни от сърцето на един творец. Мисля си, че когато създаваш нещо ти отдаваш душата си, разкриваш я, изливаш всичко от нея . Николина прави всичко това.

Не бих писал, ако беше само рисуването. Като всички творци и у нея има едно кълбо от емоции. Харесвам това, което написа в едно интервю – аз бях загубила пътя, бях тръгнала по наклонената плоскост, но видях, че греша и намерих сили да се променя. Доста деца тръгват по- различен път, и биват загубени, завинаги. Николина е изключение и се радвам за това, питам се какво и помогна, как тя успя, как устоя на изкушението да последва другите.

Спомням си я първия път, в един час, изглеждаше ми странна, комуникираше само с момчетата, още тогава излъчваше особеното в себе си. Спомням си една написана двойка за срока от един господин по Математика, цели 6 двойки, голям плач падна, беше като някакъв шок за тях, Николина беше много развълнувана и не можеше да си намери място. Една от случките подействала и положително и отрезвяващо. Когато нещо те разтърси, те изправя на кръстопът и те кара да вземаш решения, кара те да мислиш.

И така Николина се променяше, или се връщаше към истинското си лице. Ще ви разкажа случката, която ме накара да забележа новата Николина. Беше първият дебат в училището, в деветите класове, едно момиче напираше и нямаше търпение да стане и да изрази мнение, въпреки, че беше 10 клас, темата явно много я вълнуваше. Изненадата последва, когато започна да говори. Не бях чувал ученик да говори по този начин, ясно и структурирано говорене, мисълта и течеше спокойно и всяка дума беше казана точно на място.

Следващите изказвания потвърдиха казаното, Николина говори малко, но когато има да каже нещо, наистина ще разбереш каква е позицията и. Говори бавно, на интервали, търси точните думи. Едно мога да кажа – тя има мнение и може да го изрази. Тя умее да говори пред публика, един от най-добрите оратори в училище. Може би защото за да говориш за нещо, трябва да си убеден в това, за което говориш. Харесвам начина и на изразяване, на говорене, на мислене. Николина видя още едно свое лице, видя се и се хареса, получи още една опора за да продължи по пътя.

Следващите и превъплъщения – президент на ученическата фирма „Сладко изкушение” ,клуб „Леб и вино”, училищният парламент, театърът в ЗПГ са логично продължение на започнатото в нея успешно трансформиране в едно уверено в себе си и своите възможности момиче. Когато ти се даде възможност за изява, когато вярваш в себе си, когато повярват в теб ти нямаш нужда да се доказваш по- друг начин. Николина има утвърдена ценностна система, неща в които вярва, неща служещи и за опора, това също и помага.

Иска ми се да има повече такива истории за разказване, повече ученици тръгнали във вярната посока. Николина е част от нашето училище, от тези, правещи го различно.

Ще се радвам да споделите какво мислите за НИКОЛИНА.